Душата, която си заминава - Земни желания,  земни връзки и духовните връзки.

В дълбоките простори на времето и пространството, душите се движат като светлинни пътеки. Те са невидими за човешкото око, но съществуват във вечността. Една такава душа се отделя от своя физически обвивка и се отправя към нови приключения.

Тази душа беше свързана със земята. Всичките й желания, страсти и връзки я държаха привързана към материалния свят. Но сега тя се чувствуваше свободна. Освободена от тежестта на земните връзки, тя се издигаше все по-високо.

Пътуването й беше към висшите сфери. Там, където времето и пространството се сливат в едно, душите се срещат и обединяват. Там, където светлината е по-ярка, а мракът не съществува.

Душата се издигаше все по-високо. Тя се чувствуваше лека и свободна. Вече не беше обвързана със земните неща. Тя се приготвяше да се срещне с други души, да сподели своите истории и да се обогати с нови знания.

Левитацията на душата беше закон, който тя разбра. Този закон й позволяваше да се издига над земните притегления и да се приближава към светлината. Тя се научи да се освобождава от желанията си, да се изчисти от всичко, което я държеше на земята.

И така, душата продължаваше своето пътуване. Високо над облаците, тя се сливаше с безкрайната вселена. Тя беше свободна и щастлива, готова да открие нови светове и нови истини.

След смъртта си, човек се освобождава от всичко временно и преходно. Живейте на Земята, ползвайте се от благата на живота, но не си поставяйте за цел да занесете тези блага на онзи свят. Докато дойде часът за заминаването ви на онзи свят, вие трябва да сте се отрекли от всичко земно. В онзи свят има повече и по-ценни блага от земните. Не носете със себе си неща, които гният и се развалят, но занесете своите добри, светли и възвишени мисли, чувства и постъпки и благодарете на Бога за тях. Благодарете за всичко, което ви е дало. Благодарете и за страданията, и за радостите, които сте имали на Земята. Всичко ще се превърне на добро. Мисленето е единственият процес, който продължава и след смъртта. Като заминете за другия свят, човек нито яде, нито диша, но мисли. Сега, желая ви, като заминете за другия свят, да вземете със себе си своите светли мисли, чувства и постъпки, за да бъдете радостни и весели. След това ще се върнете отново на Земята, да учите и другите на това, което сте изработили и придобили. Следвайте пътя на свещената любов и няма да бъдете далеч от Царството Божие. Заминаването от този свят може да се нарече издигане. Душата, която си заминава, ако не е свободна от земни връзки, остава тук, долу, да живее; за да отиде във висшите сфери, тя трябва да се освободи от всички земни връзки. Човек, който е привързан много към този свят, след смъртта си отива в по-лош свят, а като не е привързан, отива в по-добър.

Да, душите ни са като пътешественици, които преминават през различни области след смъртта. Нека се потопим в този мистериозен свят след живота и да разкажа един разказ…

Последното пътуване на душата

В дълбоката нощ, когато звездите се преливат в светлинни реки, душата се отделя от своя физически обвив. Тя се издига, като лебед, към небето, оставяйки зад себе си земните болки и радости. Това е моментът на раздяла, когато тъканите на времето се разплитат и душата се отправя към ново начало.

Областта на страстите

Първата област, през която преминава душата, е областта на страстите. Тук се изгарят всички желания, които я свързват със земята. Любовта, гнявът, страхът, жадността – всичко се превръща в светлина или пепел. Душата се пречиства, като преминава през огнените врати на страстите.

Светлината на спомените

След това душата стъпва в областта на спомените. Тук времето не е линейно, а се преплита и се извива като река. Душата преживява всички моменти от живота си – от първия дъх до последния вдъхновяващ момент. Спомените са като звездни светлини, които я водят към истинското си предназначение.

Самоубийците и тяхната скитничества

Но има души, които са избрали да напуснат живота си по свой собствен избор. Те са самоубийците – хора, които са искали да се освободят от болката и страданието. Но след смъртта си те се сблъскват със съзнанието, че не са избягали от живота, а са се пренесли в друга реалност. Те скитат безцелно в областта на мрака, изживявайки големи страдания. Но най-накрая, времето на естествено предопределената им смърт настъпва и те се освобождават.

Висшите сфери

И накрая, душата достига висшите сфери. Тук тя се обединява с други души, среща светли ангели и учители. Това е мястото на мъдростта и светлината. Душата се подготвя за следващото си пътуване – може би към ново тяло, нов живот или към други измерения.

Така продължава вечният кръг на живота и смъртта.

Всички престъпления, които човек е нанесъл на другите и страданията, които те са преживели, той също ще ги преживее сега с голяма сила, за да научи урока да не прави зло на другите.

Да, това е законът на възмездието, който пронизва духовния свят. Всичко, което правим, оставя следа в нашата душа. Нашите действия, както положителни, така и отрицателни, се отразяват върху нас. Каквото сееш, това ще пожънеш.

Когато човек не е обезпокояван от скърбите и плачовете на близките, духът гравира един ясен и дълбок отпечатък на духовното тяло и той ще съзнае погрешките на миналия си живот много по-ясно и определено, отколкото ако картината е помрачнена от страданията и скърбите на близките му.

Това е вярно. Когато сме свободни от земните връзки и страдания, можем да видим по-ясно и да разберем уроците от миналите си животи. Страданията и болката могат да затъмнят нашето възприятие, но когато сме в тишина и спокойствие, можем да видим истината.

Опитността ще бъде забравена в следващия живот, но чувството ще остане, и когато му се предостави случай да повтори някоя своя погрешка в един следващ живот, то чувството ще проговори ясно и безпогрешно. Това е онзи тих глас, който ни предупреждава, макар ние да не знаем защо и за какво. Затова е толкова важно да оставим заминаващите души в абсолютна тишина при смъртта и след смъртта. Така само им помагаме да избегнат повторението на същите погрешки в следващ живот.

Този тих глас на интуицията ни води към правилните решения. Той е свързан с мъдростта на душата и ни предупреждава, когато сме на път да повторим грешките си. Затова е важно да слушаме този вътрешен глас и да се стремим към духовно развитие.

Преминаването на душата през всички области на духовния свят е процес на пречистване и освобождаване на душата от всички земни желания и връзки. В различните области тя има да се справя с различни желания, страсти и чувства.

За да се издигнем към духовните сфери, трябва да се освободим от земните изкушения, пороци и плътски връзки. Любовта е ключът, който ни издига. Особено връзката между пламъка на близнака и Бога може да ни насочи към по-висши сфери. В противен случай, душата се превлича към земята, ограничена от материалните желания и ограничения.

Преминаването на душата след смъртта е мистериозен и вълнуващ процес. Нека се потопим в този свят на духовност и разберем защо душата може да се задържи към земята.

Пътят на душата след смъртта

Областта на привързаността

След смъртта, душата се отделя от физическото тяло и започва своето пътуване. Но не всяка душа незабавно се издига към духовните светове. Някои остават в областта на привързаността към земята. Защо?

Земните изкушения и желания: Душите, които не са се освободили от земните изкушения, желания и връзки, се задържат. Тези желания могат да бъдат материални, емоционални или духовни. Например, привързаност към близките, незавършени дела, неразрешени конфликти или недовършени мечти.

Ниво на душа и духовно развитие: Душите, които са постигнали по-високо ниво на духовно развитие, се издигат към духовните светове. Те са освободили себе си от земните връзки и са научили уроците на живота. Техните действия са насочени към любов, състрадание и духовно развитие.

Защо душата се задържа?

Недовършени връзки: Ако душата не е се разделила с близките си, ако има неразрешени конфликти или недовършени връзки, тя може да остане. Тези връзки я теглят към земята.

Страх от неизвестното: Душите, които са привързани към материалния свят, се страхуват от неизвестното. Те се задържат, защото не са готови да се откъснат от познатото.

Карма и уроци: Душите преживяват кармични уроци. Ако не са научили уроците си, те се задържат, за да продължат да учат.

Издигане към духовните светове

Любовта към Бога: Любовта е ключът към издигането. Душите, които са насочени към Бога и са преживели и разбрали силата на безусловната любов, се издигат. Те се обединяват с висши същества и учители.

Съзнание и духовно развитие: Душите, които са развили своето съзнание и са се освободили от земните връзки, се издигат на по високо духовно ниво на съзнание.

Земните изкушения бяха тъмни и магнетични. Те влачеха душите към себе си, като черна дупка, готова да ги погълне. Земните връзки бяха като невидими нишки, които свързваха душите с тяхната съдба. Пороците, тези тъмни страсти, ни влачеха все по-навътре, към земята, към нова инкарнация.

Но имаше и светлина. Духовното пробуждане беше като зората след дългата нощ. То ни отваряше очите към истината, към вечността. Любовта на душата беше като нежен вятър, който ни подхвърляше и ни издигаше към небето. А любовта на душата с пламък близнак беше като огън, който ни обгръщаше и ни превръщаше в светлина.

И така, душите се движеха между земните изкушения и духовното пробуждане. Те търсеха своя път, своя смисъл. И в този търсач на  естествен път, те се издигаха към духовните свери с Бог, който е любов. В този вечен танц, душите се преплитаха, сливайки се в едно, вечно същество, което се движеше извън времето и пространството.

Така продължаваха душите да се движат, да търсят, да се издигат. Защото в този свят, в който живеем, нищо не е случайно. Всичко има своя смисъл и цел. И душите продължават да се движат, да търсят, да се издигат, вечно в търсене на своята истинска същност.

Земните желания и връзки ни теглят към земята, докато духовното развитие и духовните връзки, особено свързани с нашия пламък близнак, ни теглят към духовните светове и връзката с Бог, която е любов. Нека разгледаме тези аспекти по-подробно:

Земните желания и връзки

Земните желания са свързани с материалните аспекти на живота. Те включват желанието за физическо удовлетворение, богатство, власт, признание и други земни блага. Чрез тях търсим удовлетворение от външни обстоятелства и връзки с други хора. Земните връзки са част от нашия социален живот и включват семейни, приятелски и професионални връзки. Те ни свързват със света и с другите хора, но често могат да бъдат пречка за духовното развитие.

Духовното развитие и духовните връзки

Духовното развитие е процес на вътрешно пробуждане и осъзнаване на нашата вътрешна същност. То означава повишаване на съзнанието над обикновеното съществуване и пробуждане за някои универсални истини. Чрез духовното развитие търсим връзка с висшите светове, с Бога и с нашата духовна същност. Този път води към вътрешно преобразяване, разширяване на съзнанието и разбиране на духовните истини.

Духовните връзки са тези, които ни свързват с други души на духовно ниво. Пламъкът близнак е един вид духовна връзка, която се счита за неразрушим съюз. Това са две души, които са свързани един с друг чрез обща душа. Те си предават информация и споделят емоции чрез силна енергийна връзка. Срещата с пламък близнак предизвиква радикални промени в живота и е едновременно дар и тежко изпитание за двамата.

Връзката с Бог

Връзката с Бог е връзка на любов, светлина и духовност. Тя ни свързва с източника на всичко съществуващо и ни дава смисъл и цел в живота. Чрез връзката с Бог намираме вдъхновение, мъдрост и сила да преодолеем житейските предизвикателства. Това е връзка, която ни напътства, обогатява.

В дългия финален разказ, земните плътски връзки и духовните с пламък близнак играят важни роли. Земните връзки са като корени, които ни свързват с материалния свят. Те ни дават усещане за обич, приятелство и принадлежност. Но духовните връзки са като крила, които ни издигат към небето. Те ни свързват с висши същества, с Бога, с нашата истинска същност. Пламък близнак е духовен партньор, с когото споделяме дълбока връзка. Този партньор ни помага да се развиваме духовно, да открием нашата истинска същност и да обичаме безусловно. Всичко това е любов - любов към себе си, към другите и към Бога. 

Духовните връзки са като невидими нишки, които свързват душите ни. Те са тънка мрежа от енергия, преплетена между нас и другите хора. Някои вярват, че срещаме хората, с които имаме духовна връзка, не случайно. Това са хора, които ни помагат да растем духовно, да разберем себе си и да намерим своя път.

Има един специален вид духовни връзки, наречени “пламъци близнаци”. Смята се, че пламъците близнаци са духовно свързани в неразрушим съюз, създаден още преди да се (пре)родят тук на Земята. Те си предават информация и споделят един с друг своите емоции чрез силна енергийна връзка.

Пламъците близнаци са като две половинки на една цялост. Те се привличат магнетично и се усещат като дом, когато са заедно. Но тази връзка не е лесна. Тя може да бъде изключително интензивна и понякога болезнена. Пламъците близнаци се срещат, за да се помагат в духовното им развитие. Те се учат един от друг, изправят се пред предизвикателства и растат заедно.

Всеки от нас може да има духовни връзки с различни хора. Те могат да бъдат семейни, приятелски или романтични. Важното е да бъдем отворени и да се научим да разпознаваме тези връзки, за да можем да се развиваме и да помагаме на другите да направят същото.

В дълбоките простори на времето, където земята и небето се преплитат, съществуваха два вида връзки: материални и духовни. Те се преплитаха и се бореха за вниманието на човешката душа.

Материалните връзки бяха като корени, които се впиваха в земята. Те бяха тежки, плътни и изискваха грижи. Хората се вплитаха в тях, като се опитваха да построят своите животи. Земните желания ги влачеха надолу, към земята. Пороците и изкушенията ги обгръщаха като мрак. Някои се увличаха в материалните връзки, забравяйки за своята душа.

Духовните връзки, от друга страна, бяха като птици, които се издигаха към небето. Те бяха леки, свободни и вдъхновяващи. Хората, които се свързваха духовно, израстваха и се променяха. Особено пламък близнак, двойката, която беше създадена от една душа, се издигаше към духовния свят. Те бяха свързани не само на физическо, но и на душевно ниво. Изкушенията не ги теглеха надолу, а ги вдигаха все по-високо.

И така, в този вечен танц, хората се бореха между материалното и духовното. Но в крайна сметка, богът беше любов. Той беше този, който свързваше всичко - земята и небето, материалното и духовното. В неговата любов, хората намираха истински смисъл и издигане към духовния свят. 🌟🌿🌌