ТЕЛЕПОРТАЦИЯ ИЛИ ИЗЧЕЗВАНЕ

В езерото Рудолф в Кения се намира островът Енваитенет, което на местния език означава „безвъзвратен”. Той е дълъг и широк само няколко километра. Местните хора не се заселват на острова, защото го смятат за „проклето място”.

През 1935 г.  в Кения работела експедицията на английския изследовател Вивиан Фуш. Двамата му колеги – Мартин Шефлис и Бил Дайсън, тръгнали към тайнствения остров. Минали 15 дни, а учените не се връщали. Обезпокоеният Фуш изпратил спасители да ги търсят; те не открили никакви следи от тях. Островът изглеждал съвсем пуст. Извикали самолет, който два дни летял над него, ни Шефлис и Дайсън не били открити.

Местните хора разказали на Фуш, че някога  на острова живели хора, които били търговци на риба. Но с времето  изчезнали. От близкото село Лоинглани изпратили патрул да види какво става с тях. Те заварили на острова съвършено празно село. Хората изчезнали вдън земя. 

Тайнственото изчезване на хора не е нещо ново и непознато.

На 23 август 1915 г. недалеч от Константинопол  се появили „странни” облаци, които погълнали цял полк. Същото се случило и през октомври 1943 г. По времето на т.нар. Филаделфийски експеримент изчезнал военният кораб „Елдридж”, който след няколко мига се появил в пристанището Норфолк-Нюпорт, край Портсмут. Разстоянието между двете пристанища е повече от няколко стотин мили. След това корабът отново изчезнал и пак се появил във Филаделфия. Едни от матросите и офицерите в екипажа били открити мъртви, други – полудели.

На 30 юли 1960 г. в град Пиктън, щата Онтария, пред очите на роднините и съседите изчезнало 13-годишно момче, а след няколко дни било открито на същото място.

Алън Хайнек, известен астроном и изследовател на НЛО, издал сборник с подобни случаи на „изчезване и похищения” на хора, които нарекъл „закрити контакти с третата природа”. Много от тези случаи са внимателно документирани. Както например историята с изчезването на Бети и Барни Хил, жители на Уитфилд (Ню Хемпшир). През септември 1961 г. те се връщали вкъщи от отпуск и изведнъж видели в небето две движещи се светещи кълба, които сякаш следвали автомобила им. Съпрузите изпаднали в полудрямка. Когато се опомнили, разбрали, че са минали два дни и те се намирали на сто мили от мястото, където спрели. След това си спомнили, че били на някакъв „кораб”, където имало много светлина и „извънземни същества”...

Подобни „сензации” се появяват и в руски вестники. Например Олка Волкова няколко пъти била похищавана от извънземни същества, които „сканирали мозъка й”, и се опитвали да вградят под кожата й някакво устройство, но жената оказала съпротива и избягала. Петгодишните близначки Соня и Таня Комарови изчезнали от детската градина и неочаквано се появили там след три и половина часа, когато била вдигната на крак цялата милиция. Децата разказали, че в „тавана се появило „слънчице” и то ги „изяло”. Всичкото това било приписано на „космическите сили”. Оксана Неразова влязла в магазина и се опомнила след три дни на сто километра от дома си.

Според специалисти към такива аномални явления е нужно критично отношение и проверка. Когато се анализират разказите на феномени, почти винаги се появяват „ярки светещи петна  на небето”,  срещи със „странни същества”, които извършват с тях някакви „манипулации”; „светещите кълба” могат да бъдат светлини на самолет, а по вечерно време – планети, например Сатурн и Юпитер, които често се виждат с обикновено око.  Тези мистични видения или усещания обикновено са основани на силни психологически предубеждения. 

Но това не означава, че чудеса не са възможни, но те имат ясно научно обяснение. Например учени от Биофизичния център при института по онкология в министерството на здравеопазването в Русия провеждат много интересни експеримети в областта на квантовата телепортация – мигновено пренасяне на информация за биологичен обект на всякакви разстояние. Засега обект са лабораторни мишки, но резултатите от експериментите позволяват да се направи изводът, че това на практика може да се случи и не противоречи на законите на физиката.