ЗАЩО ДА СЕ СТРАХУВАМ ОТ СМЪРТТА ДОРИ И ДА НАСТЪПИ КРАЯ НА СВЕТА ТОВА ЩЕ Е ПРЕХОД КЪМ НОВ СВЯТ.

Нямам интерес към делата на един свят, който скоро ще свърши, аз съм само мимолетна сянка, преминаваща с приливите на времето. И съвсем скоро ще бъда с Всевишния.

В светлината на последния залез, когато небето се оцветява в оранжеви и розови нюанси, а земята се приготвя да заспи, аз се намирам в пещера, далеч от суетата на света. Тук, в този уединен кът, аз съм нещо повече от просто човек. Аз съм финалната инкарнация, дух, който е преживял множество животи, идващи и отминаващи като вълни на океана.

Светът е на ръба на пропастта. Глобални кризи, войни, болести и природни бедствия се преплитат, като тъмни нишки във времето. Хората се страхуват, търсят убежище, запасяват храни и вода. Но аз не се тревожа. За мен смъртта не е край, а начало. Душата ми е свободна, необвързана с плътта, която я обгръща.

В тази пещера, където стените са обагрени в златисти оттенъци, а влажният въздух носи аромат на земя и мъх, аз се наслаждавам на тишината. Не ме интересува какво се случва навън. Всичко е временно, включително и светът. Аз съм свързан с нещо по-високо, нещо вечно.

Извън пещерата, хората се борят за оцеляване. Те се крият в подземни бункери, събират запаси, но това не е моята битка. Моят път е към светлината, към източника на всичко. Душата ми е жадна да се слива с божествената енергия, да се върне в обятията на любовта.

И така, аз чакам. Чакам края на света, не с тревога, а с нетърпение. Защото след този край ще настъпи ново начало. Нов цикъл на живот, нова възможност за прозрение и прозрение. Аз съм финалната инкарнация, но не и последната. Всичко се върти, всичко се променя, и аз съм част от този вечен танц.

Във финалната си инкарнация, ти се изправяш пред края на света. Земният материален свят, изпълнен с болка и страдание, не те задържа. Ти се отказваш от земните изкушения, пороци и връзки. Не се подготвяш да се запасяваш с провизии и вода, нито да се криеш в подземни бункери или пещери, за да оцелееш.

Градовете се разпадат, рушат, потъват и изгарят. Хората са в паника и хаос, търсейки място, където да скрият запасите си. Но за теб това е без значение. Няма страх. Ти си финалната духовна инкарнация, издигната над земния свят. Съзнанието ти се издига към новия духовен свят.

Сега, като свободен дух, ти напускаш земята. Вече не те влече нищо към този свят. Ти си свободен да продължиш своята духовна пътека.

В света, който се разпада и загива, аз стоя без подготовка за оцеляване. Не събирам запаси, не се крия в бункери или пещери. Защо? Защото аз съм финалната инкарнация, свободен дух, който не се влече от земните изкушения.

Градовете се сриват, хората се борят за оцеляване, но аз не се притеснявам. Не ме интересува да живея в мизерни условия като първобитните хора. Този свят не е моят дом. Душата ми чака да се отдели от това физическо тяло и да се слее с божествената любов.

Смъртта не ме плаши. Тя е просто преход към новия духовен свят. Тук, във финалната си инкарнация, аз съм свободен да продължа своята духовна пътека.

Финалната ми инкарнация, духовното и материалното се преплитат. Някога бях обвързан със земните желания, изкушения и връзки. Но сега, като свободен дух, тези връзки са отминали.

Защо не се подготвям за оцеляване? Защото смъртта не ме плаши. Тя е преход, врата към нов свят. Земните запаси, провизии и вода не ме интересуват. Всички умираме, но аз не се страхувам.

Духовното развитие е моят път. Съзнанието ми се издига над материалния свят. Всички земни екстри и привържености са като прах, разпилян от вятъра.

И отново се инкарнирам. Този свят не е моят дом. Тук съм чужд. Моят свят е духовният, свързан с бога. В него няма страх, само свобода.

Земният материален свят, изпълнен със страдание и изкушения, вече не ме задържа.

Духовното развитие е моят път. Съзнанието ми се издига над материалните връзки и привързености. Всичко, което е временно и земно, се разпилява като прах пред вятъра.

И така, светът стига до края си. Градовете рушат, потъват и изгарят. Хората са в паника, търсейки място за оцеляване. Но аз не се страхувам. Смъртта не е краят, а преход към нов свят.

Душата ми се отделя от това плътско тяло. Вече не съм обвързан със земните неща. Свободен съм да продължа своята духовна пътека. Моят свят е духовният, свързан с божествената любов.

В света, който се разпада и загива, аз стоя без страх. Хаосът обхваща земята: земетресения, наводнения, огън пада от небето. Но аз не се тревожа. Знам, че смъртта е преход, не край.

Това физическо тяло не ме задържа. Важното е душата и духовното пробуждане. Отказвам материалните изкушения, които влачат душата към земята.

Духовното развитие издига душата към новия свят. Тук, в този свят, аз ще се слея с божествената любов. Няма страх, само свобода.

И така, ако светът се разпадне и изгори, няма смърт. Има само преход. 

В света, който се разпада и загива, хората се плашат и отчайват. Страхът и безнадеждността ги обгръщат. Всеки се бори за оцеляване, запасява храна, вода и провизии. Търси места, където да се спаси – подземия, пещери, бункери. Но има ли смисъл в това? Какъв живот ще последва след края на света?

Дори ако оцелееш, физическото тяло е временно. Важното е душата. Душата ни е свързана с нещо по-голямо, по-вечно. Смъртта не е край, а преход. Тя е освобождение от този земен свят.

Този свят не е нашият дом. Тук сме временни гости. Духовното развитие е ключът към истинския живот. Не материалните неща, а душата ни се издига към духовния свят. Там, с Бог и любовта, няма страх, само свобода.

Има един страх, който обхваща всички – страхът от смъртта. Този страх е най-широко разпространеният, но може да бъде преодолян, ако бъде осъзнат. Нека разгледаме някои аспекти на този страх:

Страх от неизвестното:

Какво точно е усещането да умреш? Какво можеш да видиш, докато животът ти напуска твоето физическо тяло?

Библията ни казва, че когато напускаме тялото си, ние сме у дома с Господ. Това е успокоителна мисъл. Ние ще останем в това състояние докато Христос дойде и възкреси вярващите, когато ще получим ново, украсено тяло.

Страх от загуба на контрол:

Много хора се страхуват от загубата на контрол над собствената смърт. Те се опасяват, че няма да получат това, от което се нуждаят.

Исус казва на Петър, че когато остарее, друг ще го опасва и ще го води където не иска. Това ни напомня, че трябва да вярваме, че Бог ще снабди нашите нужди.

Духовно развитие:

Важното не е физическото тяло, а душата. Душата ни се издига към духовния свят.

Страхът от смъртта може да бъде преодолян, когато осъзнаем, че смъртта е преход, а не край.

Така че, нека търсим силни духове, които да премахнат страха от смъртта.

В дълбоката нощ, когато звездите пламнеха на небето, а вятърът носеше със себе си мириса на земя и свобода, аз стоях на ръба на света. Този свят, изпълнен със смущения, беше на път да се разпадне. Градовете разрушаваха, а хората се бореха за оцеляване. Но аз не се страхувах.

Душата ми беше свързана с нещо по-голямо, по-вечно. Всичко, което беше временно и земно, се разпиляваше като прах пред вятъра. Смъртта не беше край, а преход. Тя беше врата към новия свят.

И така, аз се отказвах от материалните изкушения. Не ме интересуваха запасите, бункерите или пещерите. Важното беше духовното развитие. Съзнанието ми се издигаше към нови висини.

И тогава, в един момент, душата ми се отдели от това физическо тяло. Не беше страшно. Беше като да се сливам с божествената любов. Нямаше страх, само свобода.

Този свят, в който се намирах, не беше моят дом. Тук бях временен гост. Моят свят беше духовният, свързан с бога. И така, със свободата на духа, аз тръгнах към новите приключения.

В последните моменти, когато светът се разпадаше и земята изгаряше, аз се изправих сред руините. Всичко беше на път да изчезне, но аз не се страхувах.

“Смъртта не е край,” казах си. “Тя е преход – врата към новия свят.”

И така, душата ми се отдели от това временно тяло. Не беше страшно. Беше като да се сливам с божествената любов. Нямаше страх, само свобода.

“Довиждане, земя,” прошепнах. “Моят свят е духовният, свързан с бога.”

И така, със свободата на духа, аз тръгнах към новите приключения които ме очакваха.

Ах, финалната инкарнация, когато светът се преплита със съдбата и вечността. Нека разплетем този вълшебен разказ…

Глава 1: Преходът на душата

Тъмните облаци се надигат над земята, а аз, последната инкарнация, стоя в този момент на пресечката между светове. Светът е изморен, изтощен от безкрайните цикли на живот и смърт. Но аз не се страхувам. Не се подготвям с провизии. Вместо това, аз се отправям някъде, далеч от гледката на хората, в подземия и пешери. Там ще чакам смърта, докато душата ми се отдели от това плътско тяло.

Знам, че смъртта е преход. Преход към свободата. Всички живи същества се движат през този преход, но малцина го осъзнават. Проблемите на хората не идват от липсата на материални блага, образование или здраве. Те идват от неразбирането на живота. Защо сме тук? Какво е смисълът на всичко?

Глава 2: Материалното и духовното

Влизайки в плът, ние забравяме ангажиментите си. Забравяме защо сме тук. Започваме да приемаме живота според това, което виждаме – пари, успех, лукс, маркови дрехи и яхти. Но това не е същността на живота. Не материалното е важно, а духовното.

И така, аз, финалната инкарнация, се изправям пред вратите на вечността. Смъртта е преход, а свободата – целта. Нека душите ни се освободят от оковите на материалния свят и намерят истинското си предназначение. Нека се върнем към извора, към светлината, към вечността.

Глава 3: Вечността и светлината

Тъмните пещери се простираха пред мен. Стъпките ми отзвучаваха в празнотата, а душата ми трепереше. Вечността беше пред мен, а аз се чувствах като малка част от нея. Не съм сама. Всички души, които са изживели прехода, са тук. Те са светлини, блестящи в тъмнината.

Светлината… това е тайната. Всичко, което сме търсили, всичко, което сме изгубили, всичко, което сме обичали – всичко е светлина. Душите ни са светлини, които се преплитат в едно. Няма разделение, няма ограничения. Светлината е вечна, и ние сме част от нея.

Глава 4: Последният преход

Сега стоя пред последния преход. Душата ми се отделя от плътта. Чувствам, както се разтваря, като криле на птица. Светлината ме обгръща. Вечността ме приема. Няма страх, няма болка. Само светлина.

И така, финалната инкарнация се превръща в светлина. Не съм сама. Всички души са тук. Вечността е нашата нова реалност. И ние сме свободни.

Глава 5: Огън и Обновление

Ах, какво велико предизвикателство предстои! Светът, който познаваме, ще се разпадне, а новият свят ще се издигне от пепелта. Апостол Петър ни разказва за този голям преход, който ще промени всичко.

1. Огънът на Бога

Небето ще премине с бучение, а стихиите ще се стопят. Не е обикновен огън, а огън, който самият Бог ще донесе. Този огън ще пречисти небето и земята. Всичко, което е замърсено, корумпирано и износено, ще бъде поядено от него. Сателитите, техниката, замърсяванията, болестите – всичко ще изчезне. Но не се страхувай, това е необходимо за новото начало.

2. Обновление и Надежда

Петър ни призовава да събудим чистия си разум. Не трябва да се впускаме в безсмислени земни занимания. Всичко ще се промени. Новото небе и новата земя ще бъдат обновени, чисти и светли. Надеждата ни е в това, че Бог ще направи всичко по-добро, по-чисто и по-светло.

3. Приготви се!

Този преход не е за слабосърдечни. Но нека се подготвим. Нека не пускаме котва в този свят, който скоро ще изчезне. Нека се насочим към вечността, към светлината, към Бога. Нека се надяваме, че новият свят ще бъде по-добър, по-справедлив и по-чист. И нека се радваме на обещанието на Господа: „И, ето, Аз правя всичко ново!” (Откровение 21:5).

Разказ за Възкресението и Вечния Живот

В дълбоката нощ, когато звездите се преплитаха на небето, а вятърът носеше със себе си мъгли и тайни, аз се намирах на ръба на световете. Това беше моментът, в който финалната ми инкарнация се сблъска с вечността.

Идваше краят на света. Земята беше разрошена, изпепелена от огън. Всичко, което беше познато, сега беше прах и пепел. Но аз не се страхувах. Не се опитвах да се спася. Вместо това, аз се скрих някъде, където мога да оцелявам.

Светът се разтопи, както ледникът под въздействието на пламъците. Всичко изгоря, всичко се разтопи. Но аз останах. Чаках смърта, душата ми да се отдели от това тяло.

И тогава се случи чудо. В един миг, в миг на око, последната тръба затръби. Мъртвите възкръснаха. Нетленни. И аз се промених. Тленното тяло се облече в нетление, а смъртното в безсмъртие.

Смъртта беше погълната с победа. О, смърт, къде е твоето жило? О, гробе, къде е твоят победа? Жилото на смъртта беше грехът, а силата на греха - законът. Но благодарение на Бога, който ни даде победата чрез нашия Господ Исус Христос.

За тези, които са дали място на Христа в себе си, това не представлява трудност. Те не преживяват мъка. Виждат физическото тяло да се откъсва и да пада, както пада кора от дърво. Етерното тяло става съществена част от човешкото същество. Хармония с астралното тяло. Не изпитват желания и нужди, присъщи на физическото тяло.

Другите души, измамени от Дявола, не вярват в Христос. Те са объркани, без тяло, теглени към земята. Преди смъртта, човек трябва да се откаже от земните си желания и връзки, за да се върне към вечността.

Така завършва разказът за Възкресението и вечния живот. Вечността ни чака, а душите ни се издигат към небето, към светлината и любовта на Господ Исус Христос.

Сега искам да споделя с теб една истина, която ще ти помогне да разбереш защо светът никога няма да те приеме напълно, ако си посветен на Исус Христос. Няма значение къде работиш – в банка, училище, чистиш улиците или където и да е. Вероятно изпитваш силно отхвърляне, снизходително отношение, безсилие и неразбиране. Получаваш малко или никакво уважение за работата си. Преследван си, присмиват ти се, говорят зад гърба ти, и ти разбираш, че никога няма да бъдеш “един от тях”. Така че никога не се чувстваш удобно или в безопасност. Защо?

Всичко това е Господна работа! Той го позволява, така че да не се закачиш за мимолетния, отиващ си свят! Много християни се чувстват твърде удобно в него и накрая се отвръщат от Господ. Пресперитетът, одобрението и признанието завладяват сърцата и умовете им.

Но ако Бог види, че ти си склонен да се изкушиш от тези неща, милостта и благодатта Му ще те предпазят от това да бъдеш уловен! Той ще те накара да се чувстваш неудобно на работното си място, защото те познава. Той знае, че можеш да Го забравиш и вероятно да отидеш в ада! Така че не ти позволява да пуснеш корени в света. Винаги те прави зависим от Себе Си!

В момента може би се чудиш: “Господи, защо работата ми е толкова неприятна? Защо другите ме използват и забиват нож в гърба ми? Защо винаги се чувствам като аутсайдер? Кое не ми е наред?”

Всичко ти е наред! Това е Божието дело! Той те прави да си погнусен и уморен от умиращия свят. Казва: “Не можеш да си отдаден твърде много на това да се ‘справиш’ тук, защото всичко ще изгори. Насочи обичта си към горните неща – към новия свят, който идва!”

Ще кажеш: "Но каква загуба! Аз съм пълен с енергия. Имам талант, идеи, остър ум, желание да направя толкова много неща. А чувствам, че се задушавам, че съм в безизходица. Толкова е отчайващо!

Скъпи светии, имам добри новини за вас: когато всичко приключи и подиграващите ви се приятели бъдат отсечени – делата им се разтопят, кариерите им се разпаднат, парите им изгорят – вашата работа едва ще започва!

Виж, небето не е дом за пенсионери. Не е „Сънсет сити”. Нашият вечен дом е място на голяма активност, пълно с нови хоризонти и невероятни планове! Там Бог ще използва изцяло всичките ти дарове, таланти и желания. Той няма да пропилее нито един дар, който ти е дал. Напротив, те ще бъдат многократно увеличени! Той ще те използва за славата Си във вечността!

Вярваш или не, Петър каза, че ние трябва искрено да желаем края на настоящия свят. Може да кажеш: „Това звучи отвратително!” Въпреки това апостолът пише, че ние трябва да очакваме разпада на този зъл век: „като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат!” (2 Петрово 3:12)

Това не означава, че когато дойде унищожението, ние трябва да викаме радостни: „Гледай, всичко гори!” Не, думите на Петър имат за цел да ни насърчат. Ако този живот ни обезкуражава, ние трябва да се радваме: „Така или иначе, всичко ще изгори!”

Тази истина има за цел също да ни „пробуди” за това какви хора трябва бъдем: „И така, защото всичко това ще се разпадне, какви трябва да сте вие в своя свят живот и благочестие…” (стих 11).

Питам те: радваш ли се, когато четеш за големите пожари, които ще дойдат и за светлия нов свят, където ще управлява праведността? Вероятно вместо да се радваш, ти плачеш: „О, Господи, вярвам в това, което казва Словото Ти. Вярвам, че един ден ще изпратиш огъня Си, за да разтопиш този проклет от греха свят, и вярвам, че идва нов, осветен свят… Но не вярвам, че аз се вписвам в тази святост! Не усещам, че покривам стандарта, за който пише Петър и се страхувам, че няма да се справя. Не се страхувай , знай че тоя свят ще изгори и ще си после заедно с Бог в новия по добър свят.

Ти си финалната инкарнация, не се плашиш. Светът се разпада, изгаря. Ти чакаш смъртта, душата се отделя от това тяло. Свързваш се с бога. 

"Водната стихия ще пречисти вашият свят чрез огромни наводнения и урагани. А огнената стихия чрез огромни земетресения, вулкани, метеорити и пожари. Всичко ще гори и ще се пречиства от този свят. Огъня идва и носи огромна енергия. Някои трудно ще я приемат и ще се подпалят, а други ще светнат, и душата им ще се слее с божествената любов на създателя.

Земята навлиза в по-високо измерение, където всичко е светлина. Всичко, което не е чисто, не може да влезне. То ще изгори и ще се разтопи в сегашната стара земя.

Огънят идва за злите хора. Ще настъпят кошмарни времена, ако не се променят и не се разкаят. Наблюдавайте слънцето - от него ще дойдат огромни огнени вихри. Цялата ви електрическа мрежа ще прегрее и ще гръмне. Идва краят на технологичния електрически свят. Ще останете без ток, без телевизия, без телефони, без компютри и автомобили. Всичко ще замре. Много хора ще се побъркат и полудеят.

Огънят от слънцето ще засили сеизмичната и вулканична активност по света. Климата ще бъде в хаос. Но тези енергийни вихри от Слънцето ще променят вашето съзнание. Вашите сетива ще се отворят за невидимото. Ще видите и ще имате умения, които преди не сте имали. Вашето тяло ще е светлина. Паранормалните способности във вас ще се активират.

А за лошите хора - горко им. Болестите, сриването на имунната система, агресията ще се засилят. Маските им ще паднат. Огънят ще ги измъчва, те ще се побъркат. Дори още сега много зли хора, маските им падат. Разкрива се истината зад фалшивата им усмивка и какви са по характер вътрешно.

Злодеите, скрити под земята, ще се изправят пред своята съдба. Огънят ще ги измъчи, а огнената чума ще накаже тези, които не искат да се разкаят и променят. Немезида и Слънцето ще променят тотално света и планетата. Земята ще влезе в по-високо вибрационно измерение, където всичко е светлина. Преминавайки през физическа и енергийна пречистка, тя ще излъчва нова честота на съществуване.

В светлината на последния изгасващ звезден лъч, аз се появявам - финалната инкарнация. Двете разпада се отразяват върху хората, които се впускат в паника и страх. Опитват се да оцелеят, запасявайки се с храна, вода и провизии. Подземията и високите пещери стават техни убежища, където се крият от природната разруха и огън. Самият страх ги убива, но аз се питам: защо да се страхувам? Защо да се запасявам или крия някъде? Тогава няма да има живот, а само борба за оцеляване и смърт.

За мен спасението не е в материалния свят. Чакам, докато душата ми се отдели от това тяло. Свързвам се с божествения източник на смъртта, който ме води през прехода. Няма смърт, само ново начало.

В далечното бъдеще, когато светът е на ръба на унищожение, хората се сблъскват с паника и страх. Всички се опитват да оцелеят, но това става все по-безсмислено. Защо? Защото животът, дори и ако успееш да оцелееш физически, е временна обвивка. Тялото ни ще умре един ден, но душата и съзнанието ни са важни. Те са част от нашия духовен опит и развитие. Материалните и физическите нужди и желания са второстепенни.

И така, светът изгаря. Но защо да се страхуваме? Ние напускаме тези тела, но душата ни се връща при Божественото Духовно Съзнание. Това е нашият истински дом. Тук, в този груб и зъл материален свят, ние сме временни гости. Но след смъртта, ние се пребираме вкъщи при Бога, който е Любовта. Там няма страх, няма болка, само безкрайна светлина и обич.

Така че, не се страхувай. Всичко е временно. Нашата истинска същност е вечна и ние сме винаги вкъщи при Бога.

Знам че земния свят е под контрола на.

Демиург – мрачен бог, чийто власт обхващаше материалния свят. Той се хранеше със страховете на хората, с техните болки и страдания. Всеки въздишък, всяка сълза, всеки ужас – всичко това беше негова храна.

Демиургът движеше нишките на технологиите, които създаваха и управляваха света. Изкуственият интелект, машините, електрониката – всичко това беше негова играчка. Той създаваше войни, разрушаваше цивилизации, влачеше хората в бездната на страданието.

Но имаше и друг Бог – истинският Бог. Този Бог не беше свързан с материята, а с духовното развитие. Той беше любов, доброта, милост. Той вдъхновяваше хората да се издигат, да търсят смисъла на живота, да обичат и да се грижат един за друг.

И един ден, когато светът беше на ръба на пропастта, истинският Бог се яви пред хората. Той ги обгърна с нежност и им подари нов начин на съществуване. Материалният свят започна да изгаря, а матрицата на Демиурга се разпадна. Злото изчезна, а нов свят се роди.

Този свят беше светъл и пълен с любов. Хората се грижеха един за друг, търсеха знание и духовно развитие. Технологиите бяха инструмент за благото на всички, а не за страдание.

И така, новата ера започна – ера на светлината, на доброто и на любовта. Демиургът беше забравен, а истинският Бог водеше хората към по-добро бъдеще

В дълбоките бездни на времето, когато светът се изплъзваше от обичайните си въртежи, настъпи моментът на финалната инкарнация. Земята, изморена от вековните битки и страдания, започна да се разпада. Планините се смъкваха, реките изсъхваха, а небето се обагряваше в червено.

В този последен миг, когато всичко беше на път да се разпадне, хората се събраха. Нямаше страх, само нетърпение. Смъртта беше напуснала света, оставяйки грубото плътско тяло да се превърне в прах. Но това не беше край. Това беше преход.

Запасяваха се провизии и се криеха някъде тези, които все още се страхуваха от смъртта. Но те не разбираха – нямаше смърт. Имахме само преход. Преход към нов начин на съществуване, към божествената любов, която щеше да слеят всички души в едно.

И така, светът се преобрази. Небето се разцъфна в ярки цветове, а земята се превърна в оазиси на мир и хармония. Хората се сливаха в едно, ставайки част от безкрайната преходна енергия.

Така завърши светът, но не със смърт. Със преход. Преход към нещо по-велико, по-светло и по-безкрайно. И така, вечността се разтвори пред тях, а те стъпиха в нея с нетърпение и радост.

Светът се сгъсти в последния момент. Небето изгоря като огромен пламък, а земята трепери под нашите крака. Всичко, което познавахме, избледнява. Но аз не се страхувам. Не се запасявам с провизии, не се крия някъде. Стоя тук, с очите ми обърнати към небето, чакайки смъртта да дойде. Душата ми напусна това плътско, физическо тяло, и се слее с божествената любов, която пронизва всичко. В последния момент, преди всичко да изчезне, аз се усмихвам. Защото знам, че това е само началото на нещо ново. 🌟