Колко идентифицирани вулкана има изправени пред Тихия океан в цяла Америка? …

Въпросът не е тривиален, защото вулканичният риск е проблем, който трябва да бъде внимателно обмислен...

В планините Андите вулканите наброяват хиляди... Само в Чили се предполага, че има около 1500... Хммммм Доста голям брой, но трудно може да се опровергае...

Процесът на субдукция на тихоокеанското крайбрежие е интензивен и със сигурност води до създаването на вулкани и вулканична дейност... (Това не е случаят с крайбрежната планинска верига)...

По-рано си позволих да спомена, че не е добра идея да отидете в Андите, търсейки височина, за да се изправите срещу смяната на полюсите...

Тъй като в резултат на процеса на субдукция има добре познат процес на издигане на планини (орогенезис)...

Планини, които се срутват или които се преобръщат сами... Хълмове, които се движат или които затрупват други по-малки хълмове или хълмове с по-ниска плътност...

Някои планини набират височина, други се спускат...

Върхове, които експлозивно летят във въздуха...

Свлачища и свлачища...

Планини, които се събират, затваряйки долината между...

Накратко, въображението може да бъде много полезно...

Вярно е, че за да се спасим от заплахата на морето, човек трябва да набере разстояние и височина...

Но вътрешността на планините Анди не е най-добрата идея... (За човешко същество да бъдеш там ще бъде като да сложиш муха в блендер... Сравнението си заслужава)... (В този смисъл Крайбрежните планини са по-добри)

И тогава има вулканична заплаха...

Беше отбелязано, че добър критерий за безопасност е да се вземе предвид, че всеки вулкан, който е бил активен през последните 10 000 години (десет хиляди), има голяма вероятност да изригне.

Вероятно експлозивно изригване, като се има предвид титаничното триене между тектоничните плочи, което би трябвало да е настъпило при смяната на полюсите...

На първо място е необходимо да се има предвид, че едно вулканично изригване има способността евентуално да преобърне половината планина над главите ни, ако сме в близост... Добър пример за това е добре познатото изригване на вулканът Сейнт Хелънс, в Съединените щати: https://www.youtube.com/watch?v=OFirI6DK9qY

Известна е силата, която притежава водната пара в котела...

И в недрата на вулкан е възможно в крайна сметка топлината на вулкана да затопли отново водните слоеве, като по този начин генерира голямо количество пара...

Значи имаме експлозивен, естествен котел...

В този смисъл е важно да се има предвид, че източниците на горещи извори представляват точки, където има магматична активност близо до повърхността, която загрява водата...

И така, има отворен път към вътрешната магма, която със сигурност има възможност да се отвори под формата на нов вулканичен кратер...

И разбира се, в средата на силно изригване има емисия на токсични газове и пепел...

Понякога, в зависимост от насилието, има дъжд от горящи камъни, а в сектора може да паднат и "бомби от лава"...

Лавата, която обикновено тече по време на изригване, се държи като течност, чиято скорост зависи от специфичния вискозитет на лавата (вискозитетът не е еднакъв във всички вулкани)…

Лавата се спуска, сякаш е река, търсейки каналите и пътищата, които й позволяват да следва естествена траектория, излизаща от едно или повече устия на вулкана...

Стълбът от пепел в един момент пада и се свлича по склона като лавина...

Само че е лавина от горяща пепел, която изгаря и погребва всичко по пътя си...

Топлината на изригването разтапя снега на върха... Така генерираните води, в комбинация с камъни и пепел, след това се стичат надолу под формата на лахар, вид буйна река от кални и гъсти води, която се спуска от планината с висока скорост, влачейки със себе си камъни, трупи и всичко друго по пътя си...

Между другото, като се държат като течности, възможните маршрути, които лавата и лахарите могат да следват, могат да бъдат определени вероятностно, според морфологията на планината.

Само че не трябва да забравяме, че в един момент може да се отвори нов кратер, навсякъде, в неочаквана изненада, която ще ни принуди да преформулираме нашето изследване на каналите...

Изправени пред силите на природата, ние никога не трябва да оставяме настрана фактора на изненадата...

Пепелта, изхвърлена по време на вулканично изригване, трябва да бъде изследвана по специален начин...

Пепелта, която лети във въздуха, се носи от ветровете в повече или по-малко определена посока, образувайки "Pluma" или опашка от пепел...

След това ветровете утаяват пепелта покрай тази струя...

В някои случаи струята се простира на много хиляди километри...

Например пепелта, изхвърлена от вулкана Chaitén през 2008 г., прекоси цяла Аржентина и навлезе в небето на Атлантическия океан...

Като се има предвид новото положение на полюсите на Земята, след смяната на полюсите ветровете, идващи от сегашното тихоокеанско крайбрежие, ще преобладават, а ветровете, идващи от сегашния север...

Имате ли вулкани, разположени към Тихия океан или към настоящия север във вашето местоположение? ...

От тези посоки ще дойде пепелта...

Вулканичната пепел, когато пада и се отлага върху повърхността на земята, има два ефекта... Дългосрочен и краткосрочен...

В дългосрочен план може да се счита, че пепелта е действала като тор...

Но в краткосрочен план ефектите му са опустошителни...

Пепелта, която пада, може напълно да покрие пасищата, оставяйки животните и хората да гладуват...

Като цяло съдържа токсични елементи и тежки метали, пепелта отравя повърхностните води и дори подземните води… Поне временно…

Но най-пагубният ефект от пепелта е нейното присъствие в атмосферата...

Представете си, ако стотици, хиляди вулкани изригнат едновременно или в близка последователност, какво количество пепел ще бъде отложено в атмосферата, носено от ветровете? …

Въпросът не е тривиален, а отговорът е ключов...

Защото, според много прогнози, дебелата пепел, отложена в атмосферата, ще създаде ситуация на полусянка, или полусянка, която ще попречи на преминаването на слънчева светлина към повърхността на земята...

Този мрак ще засегне растежа на растенията, а също така ще засегне живота на хората и животните...

Покривалото от пепел в атмосферата ще бъде толкова дебело, че ще продължи десетилетия...

Ще отнеме десетилетия, за да се установи и разпръсне...

Тъй като пепелта е естествено склонна да пада (като мъгла), ще има няколко места, много малко, в зависимост от тяхната височина, които ще могат спорадично да се наслаждават на слънчевите лъчи...

Тогава отглеждането на храна ще бъде изключително трудно и до голяма степен ще зависи от опит, изобретателност или много добре проучено планиране...

Поради тази трудност, производството на храна ще бъде значително намалено и след това гладът ще се развихри...

В много случаи решението ще се крие в обръщането към морето като източник на храна... В подхранването с морски живот...

По-специално трябва да споменем морските водорасли, които имат много висока хранителна стойност...

Това е тема от голямо значение, която в един момент трябва да бъде проучена...