Порнографията и развратът са по-смъртоносни от рака, по-насилствени от терора, по-разрушителни от наркотиците.

Колко хора знаят, че блудството или манията по еротика е най-големият враг на съвременния човек? Блудството демонстрира своите съблазнителни прелести на всеки ъгъл, във всеки павилион и щанд, изкусително ни приветства от страниците на многотиражните вестници, но най-мощният поток се влива във вените ни като сладка отрова, когато се свържем със света на телевизията и интернет - тези любими канали и инструменти на великата блудница. Преувеличено, бихте ли казали?

Изследванията, проведени през последните десетилетия, показват неопровержимо, че порнографията е по-пристрастяваща от всеки наркотик.

Наркотиците като цяло предизвикват пристрастяване в рамките на най-малко две седмици след употреба, докато порнографията, според последните изследвания, може да доведе до пристрастяване веднага след първото гледане. Няма съмнение обаче, че възпитанието, здравата психика и вярата са фактори, които смекчават влиянието на порнографията.

„Изучавайки ефекта на пристрастяването, д-р Клайн, след като анализира поведението на стотици хора със сексуални отклонения, описва четири фази, през които преминават онези, които участват в използването на сексуално свързани материали, и особено порнографски материали. Още на първия етап се проявява „ефектът на пристрастяване ” , когато човек отново и отново се обръща към все по-откровен материал, тъй като той му служи като много силен сексуален стимулант, който има ефект на афродизиак... Клайн описва по-нататък „ нарастващият ефект “ , при който се усеща „нарастваща нужда“ от все по-голям стимулант за постигане на същия ефект . На третия етап настъпва „загуба на чувствителност “ : неща, които някога са изглеждали шокиращи, вълнуват все по-малко и в резултат на това с течение на времето започват да изглеждат в реда на нещата. В четвъртия етап, заявява Клайн, има „нарастващо желание да се копира на практика поведението, наблюдавано в порнографските материали“.

Как хората стигнаха дотук, как стана възможно блудството да дава тон на почти всички медийни канали на съвременното общество, ако има такъв развращаващ ефект върху съзнанието и живота на хората?

Разбира се, порнографията е един от най-печелившите бизнеси, така че разпространението й в консуматорското общество е разбираемо, но това обяснение не може да се приеме, ако не говорим за примитивно общество, ръководено от инстинкти и магия. За съвременния свят, в който съществуват социални институции и закони, в които всяко явление може да бъде проследено и анализирано социологически с цел вземане на мерки за защита на индивида, подобно обяснение не може да се приеме за задоволително. Освен това в тези условия, когато самите международни организации, уж призвани да се борят срещу търговията с порнография и проституцията, законно подкрепят блудството.

Вече писахме как ООН и ЮНЕСКО насърчават сексуалното възпитание в училищата и детските градини, като се започне от 5-годишна възраст. Европейският съюз обаче е основната крепост на хомосексуалистите, издавайки закони, налагащи признаването както на самите тях, така и на браковете между тях, както и осиновяването на деца от тях. Така че блудството, порнографията и дори перверзията не само се толерират, но и натрапчиво се насърчават от големи международни организации. Следователно дори можем да говорим за някаква глобална политика...

Обръщането към книгата на Олдъс Хъксли „Чудесният нов свят” ще ни помогне да разберем движещите сили и лостовете на тази мондиалистка политика.

В този дистопичен роман, написан през 30-те години на миналия век, Хъксли предрича въвеждането на задължително сексуално образование от много ранна възраст.

Малките деца в детската градина [точно както ЮНЕСКО изисква от нас днес!] бяха въвеждани в еротични игри - както за да могат да развият по-добре сексуалните си инстинкти, така и за да преодолеят срама и други психологически пречки, които биха могли да им попречат в бъдеще, да съвкупляват като добитък с онези, които се намират наблизо.

„На една тревиста поляна сред дървоподобен пирен две деца – момче на около седем години и момиче на около година по-голямо – много напрегнато, с цялата сериозност на учени, потопени в научни изследвания, обещаващи голямо откритие, си играеха примитивна сексуална игра...” [Хъксли].

Целта на тези сексуални игри не беше нищо повече от формирането на индивиди в духа на сексуалния либертинизъм [отрицание на приетите норми в обществото, особено моралните] за бъдещо общество, в което верността и любовта в семейството ще се считат за вулгарни и незаконни .

Държавата на Хъксли е трябвало да накаже онези, които се осмеляват да се задържат твърде дълго в любов към един човек. Днес телевизията и порнографията успешно насърчават този вид образование...

Как Хъксли е предположил, че може да възникне общество от този тип? Какви са мотивите за такова образование, ако то не може да направи никого щастлив и не може да осигури здраво общество?

Първата причина, спомената от героите на Хъксли, е следната: корумпираните хора се контролират по-лесно.

Те са като превъзпитани хора, чието морално съзнание е заличено и затова не могат да се противопоставят на репресиите на системата .

Втората причина е, че   развратът е най-добрият начин за контрол и намаляване на населението.

В крайна сметка културата на еротиката, порнографията и проституцията влиза в пряк конфликт със семейния живот и раждането на деца.

Още през 30-те години на миналия век Хъксли също предвижда необходимостта от разработване на техники за контрацепция и аборт, за да се контролира населението предвид общата поквара на индивидите. Така щастието на човек в рамките на семейния живот се заменя с удоволствието, получено в изключително съблазнителната култура на разврата и порнографията.

Хъксли противопоставя красотата и радостта от пълнотата на любовта в семейството и щастието от раждането на деца с плътското удоволствие, произтичащо от дразнене на чувствителните зони.

Фактът, че преди повече от 70 години сегашното въвеждане на сексуално възпитание в училищата и детските градини и разпространението на разврат без аналог в историята е предвидено с такава точност, може би е просто случайност. Да припомним, че в началото на ХХ век всичко това се възприемаше като абсолютен абсурд, защото тогава дори публичната целувка се смяташе за неприлично.

И все пак... Наистина ли е чисто съвпадение, че братът на Хъксли е първият генерален директор на ООН - организация, която днес очевидно прилага на практика една утопия, написана преди повече от 80 години?..

И защо през същите 30-те години започва „научно” обосноваване на една идеология, която по-късно ще доведе до обсебващо насаждане на разврат, перверзия и хомосексуализъм?