Преди повече от 100 години учените открили залите във вътрешността на Сфинкса. В продължение на един век никой не ги бил посещавал

Наскоро независими изследователи и ентусиасти откриха странно правоъгълно образувание върху главата на Сфинкса чрез снимки, направени с дрон. Оказа се, че до структурата може да се стигне през този отвор, който е бил запечатан с импровизирана врата. В началото всички си помислили, че са направили откритие, но се оказало, че учените знаят за странния люк на главата на древната структура от над 100 години.

През 1913 г. много издания публикуват статия, в която египтологът Джордж Райснер описва подробно вътрешността на Сфинкса, базирайки се на древни папируси, които е открил. Ученият отбелязва, че люкът в главата не е служил като вход към камерите, а като изход. Някога на главата е съществувала специална конструкция за помещаване на огън, която е била видима от много километри. Това се е правело в определени дни и празници.

Що се отнася до вътрешните помещения, те имали значително церемониално значение. В малка камера, разположена на върха на главата, били освещавани бебетата на управляващото семейство. Средната камера, простираща се от устата до очите на Сфинкса, помещавала златната камера на знанието. Само придворните жреци – пратениците на Тот – имали право да влизат. Долната камера, заемаща цялото тяло, се състояла от монолитни правоъгълни колони, малък ритуален басейн и три тайни помещения, чиито подробности били забранени да бъдат разкривани дори на най-близките довереници на фараона.

Джордж Райснер вярвал, че тези тайни помещения може да съдържат папируси с ценни знания или важни ритуални предмети. Както всеки египтолог, той бил убеден, че тези пространства са пълни с древни артефакти и биха могли да представляват огромен интерес за научния свят. Но са минали повече от 100 години и никой не е влизал в покоите на Сфинкса.

Правителството на страната забранява всякакви проучвания – както вътре, така и под древната структура – въпреки че вече е официално доказано, че под скулптурата се намират няколко свързани помежду си зали, които са от огромна археологическа и историческа стойност. Жалко е, защото би било изключително интересно да се открие какво наистина е скрито в тези помещения.