Неизвестна техногенна цивилизация в Северен Урал преди 12 000–14 000 години: Артефакти от Тулимския камък

Честно казано, никога не съм срещал мистериозни гноми, джуджета, чудаци или същества от подземния свят по време на експедициите си до Урал. Но мога да кажа със сигурност, че всичко това съществува. Как стигнах до това заключение?

Първо, разговарях с местни жители, особено от по-старото поколение, които твърдят, че в миналото са виждали подземни обитатели много по-често, отколкото днес.

Второ, от време на време от земята се чува механично бръмчене. Това очевидно не е вятър – нещо подземно действа.

Трето, в целия Урал – Северен, Централен и Южен – могат да се открият стотици артефакти, които са били механично обработвани в древността. Това е било отвъд възможностите на хората преди хиляди години.

Един от най-интересните обекти е природният резерват „Вишера“, на 250 километра северно от Перм. Там се намира Тулимският камък – или по-точно неговият връх – който е особено популярен сред изследователите на древни цивилизации. На обширното плато се откриват перфектно оформени камъни, включително кубчета с идеални ъгли от 90 градуса и множество следи от механична обработка.

Изследователите смятат, че тук някога е живяла неизвестна цивилизация. Възрастта на скалата се оценява на 12 000–14 000 години. Повечето от каменните блокове са с дължина между 1,5 и 2 метра. Материалът – серицит шисти – е изключително подобен по свойства на гранита. Това прави невъзможно предположението, че е бил обработван с прости инструменти като пръчки или кремъчни остриета.

Важно е да се подчертае, че цивилизацията, оставила тези обработени камъни, е била технологично напреднала. Но кой би могъл да притежава такъв напредък преди 12 000–14 000 години? Вероятно това са били подземните обитатели. Те са наричани с различни имена в зависимост от местния фолклор – „нискорастящи“, „дебелоглави“, „чудаци“, „джуджета“, „подземни хора“ и други.

Практически във всяко село близо до Урал хората са се срещали с тези същества, виждали са следи от тяхната дейност, чували са за подземни инсталации, а според легендите в древността дори са търгували с тях и са живели в разбирателство. Ако се отдалечим от каменните руини и се потопим във фолклора на региона, става ясно, че тези мистериозни същества са обитавали Урал още преди появата на първите хора.

През 2009 г. група изследователи – Радик Гарипов, Артьом Гришченко и братята Артьом и Андрей Болотови – откриват на Тулимския камък не само огромно количество обработени камъни, но и тесни проходи в дълбините на планината, както и надземни конструкции, изградени от малки, гладки блокове, ерозирали от времето. Височината на тези структури, когато са били напълно издигнати, е била около 1,2–1,4 метра, което предполага, че обитателите са били ниски на ръст.