Загадъчното изчезване на инуитите край езерото Ангикуни през 1930 година

През 1930 година над 3000 инуити изчезват за една нощ. Какво се е случило на бреговете на езерото Ангикуни в Канада? Това остава една от най-необяснените мистерии в историята на Северна Америка.

Всяка година хора изчезват в различни части на света. За съжаление, тази тенденция се засилва. Според официални данни на ООН, над 5,4 милиона души са изчезнали през 2021 година. Някои от тях по-късно са открити, други са локализирани, но огромната част остават в неизвестност.

Снимки от инуитското селище Ангикуни показват традиционни жилища и начин на живот. Различни теоретици на конспирацията вярват, че зад подобни изчезвания стоят времеви портали, криптиди, подземни цивилизации, извънземни, призраци или проходи към паралелни светове. Като човек, посветил живота си на изучаването на аномални явления, мога да кажа, че в тези твърдения има зрънце истина. Историята познава случаи, в които цели села са изчезвали без следа. Например, през 2004 година над 300 души изчезват за една нощ в село в Мианмар. Дори животните – кучета, пилета – изчезват, но вещите остават. Няма следи от паническо бягство. Но възможно ли е хората просто да изчезнат? Или може би...

В този контекст си струва да си припомним инцидента край езерото Ангикуни. Съществуват множество писмени източници за голямо инуитско селище, разположено на брега на езерото. Жителите му са живели в тясно сътрудничество със съседни народи – търгували са, обменяли са услуги, лекари и специалисти са посещавали селото при нужда. Инуитите са съжителствали пълноценно с други хора.

През 1930 година се случва събитие, което остава загадка за учените. Жителите на селото просто изчезват. Над 3000 души – за една нощ. Когато съседни селища забелязват, че нещо не е наред, изпращат хора да проверят. Всичко в домовете е на мястото си – храната е готова за ядене, печките са изгаснали, но пепелта показва, че са горели само преди 24 часа. Няма следи от движение, няма отпечатъци, няма логично обяснение. А 3000 души не могат да изчезнат без да оставят следа.

Недалеч от Ангикуни е имало друго селище, което продължавало да функционира нормално. Когато местните жители разбират за инцидента, някои съобщават за мистериозен оранжев обект, който прелетял над селото и се насочил към Ангикуни. Нарекли го „горящата лодка“ заради формата му. Според очевидци, обектът бил с размерите на няколко десетки яранги – традиционни жилища с диаметър 6–8 метра. Това означава, че обектът е бил огромен, с форма на пура.

Разследването продължава около десет години, но не се стига до разумно обяснение. След началото на Втората световна война историята потъва в забвение. През 1949 година обаче приятел на жена на име Елън се появява отново в Канада. Той твърди, че е бил дете, когато инцидентът се случил. Спомня си оранжево сияние в небето, което изглеждало като огнени езици. От него се отделили стотици малки сфери, които летели към хората и животните. Те първо замръзвали, а после изчезвали. Така Елън описва изчезването на семейството и приятелите си.

Ако приемем думите му за истина, това би означавало, че инуитите са били отвлечени или унищожени от представители на неизвестна цивилизация. За съжаление, твърде много време е минало и инцидентът не може да бъде реконструиран. Остава ни или да вярваме на разказа на Елън, или да се придържаме към по-рационална, макар и неубедителна версия. Какво се е случило край езерото Ангикуни през 1930 година – това остава загадка.