През 1958 г. местните жители се натъкнали на извънземни в блатата Манчак. Как завършила засадата на ловците

В щата Луизиана има забележителен комплекс от блата, известен като Манчак. Това място е обгърнато в мистерия и мистика от древни времена. Местните жители често виждат странни същества. Коренните американци казват, че в блатата Манчак живеят блатни духове. Те могат да приемат формата на хора, покрити с гъст мъх и кал. Смята се, че тези истории са вдъхновили създаването на легендарното блатно същество. Но това далеч не е единственият необясним феномен, свързан с блатата Манчак.

През 1958 г. местните жители забелязали необяснимо сияние, излъчвано от блатото всяка нощ. Излагали се различни теории, но в един момент търпението се изчерпало и хората решили да организират нападение и най-накрая да разберат какво се случва. Ловци и фермери се обединили, за да посетят блатата Манчак през нощта. Сред тях били не само бели хора, но и коренни американци, които били отлични следотърсачи.

В шест големи лодки хората се отправили към местата, където били наблюдавани странните светлини. Там имало острови и след като слезли на сушата, коренните американци започнали да изучават следите. Въпреки факта, че следотърсачите били обучавани поколения наред, те не могли да определят какви същества са оставили следите в меката, рохкава пръст. Отпечатъците били твърде малки, за да бъдат човешки, освен ако не са направени от деца в предучилищна възраст.

Решено е да не се навлиза в блатата, а да се наблюдава на острова, най-близо до брега. В случай на неочаквана опасност, мъжете можели да плуват до континента. Не се наложило обаче да правят това през нощта. Нямало странно сияние, нито пък били открити непознати в блатото. Засадата се оказала безполезна. Въпреки негативния резултат, всички участници решили да се съберат на следващата нощ и да опитат отново да направят засада на натрапниците.

Именно събитията от следващата нощ дават началото на тази легенда. Още преди да се заселят на острова, който вече бяха избрали, местните чуват странен свистящ звук. Звучи сякаш някой свири със свирка, кратко, но много рязко. Това изглеждало крайно необичайно, тъй като птиците в тези краища не издават такива звуци, камо ли дивите животни. Детските стъпки и свистенето – коренните американци, бидейки най-суеверни, подозират, че нещо не е наред. Но повечето ги игнорират и продължават да ловуват „призрачните“ свирки.

Изведнъж на няколкостотин метра разстояние се появи ярка светлина. Мъжете се качиха в лодките си и се отправиха към нея. Докато се приближаваха, осъзнаха, че източникът на осветлението е някъде по върховете на дърветата, а не на земята. След като кацнаха на острова, индианците отново посочиха „детските“ стъпки. В този момент светлината угасна. Чу се силно свистене. Беше много близо, буквално на няколко десетки метра разстояние. Светлината от факлите и фенерите осветяваше малка площ, така че всичко можеше да се скрие в нощния мрак, на 30–40 метра разстояние.

Нервите на мъжете бяха на ръба, когато нечие присъствие на островчето стана очевидно. Прогърмяха изстрели, някой застреля някого, последва суматоха и отново се чу кратко, но силно свистене. В светлината на факлата се появи малко, слабо същество с огромни черни очи. Още няколко го последваха. Някои изоставиха вещите си и избягаха. По-самообладаващите откриха огън, но очевидно пропуснаха потенциалния си враг.

Резултатът от онази ужасяваща нощ беше преразказ на кошмара, който бяха преживели, и петима ранени хора. За щастие, нараняванията не бяха фатални и те бяха транспортирани безопасно до континента.

И така, кои бяха тези странни същества? Светещите светлини спряха да изгасват приблизително няколко дни след инцидента. Най-вероятно са били създания на неизвестна технологична цивилизация. Хуманоидите вероятно са провеждали научни изследвания или дори минно дело, а хората са станали агресивни към тях.

От 1958 г. насам НЛО са били забелязвани над блатата Манчак няколко пъти. Може би извънземни наистина са посещавали тези райони с някаква цел. Във всеки случай, оттогава се разпространяват слухове, че извънземни са били виждани в тези краища и дори са били срещани. Един от оцелелите онази нощ е Чарлз Грамлорд, който описва всичко, което се е случило там, в писмо до Алън Хайнек, специалист по уфология и астрономия.