Множество артефакти и портал в изкуствена пирамида: Експедиция на учени под егидата на ООН в Антарктида през 1977 година

Когато стане дума за пирамиди, веднага си представяме египетските постройки. По-напредналите познавачи може да се сетят и за индийските храмове. Но малцина знаят, че пирамидални сгради са строени в много страни: Франция, Китай, Босна, Русия, Индонезия, Филипините и други. Има пирамиди дори в Антарктида. Една от тях е била обект на изследване, при което са открити артефакти от неизвестна древна цивилизация, обитавала Земята преди милиони години.

Това става известно от думите на Габриел Дж. Тейлър – участник в множество експедиции в Антарктида под егидата на ООН. На 87-годишна възраст той записва няколко видео послания, които лесно могат да се намерят в интернет. Всяко от тях започва с думите: „Аз съм професор от Масачузетския университет Габриел Дж. Тейлър, в пълно съзнание и ясна памет. Записвам това видео за бъдещите поколения…“. Какво успява да разкаже преди смъртта си?

Пирамидите в Антарктида са открити за първи път през далечната 1957 година. Полярната нощ тогава била изключително студена. Ветровете били толкова силни, че метеорологичните кули падали една след друга. Работниците не успявали да ги възстановят. Условията били катастрофални. Ледените бури се редували и буквално бичували континента. Това изиграва важна роля за откритието – горният снежен слой бил издухан от вятъра и се оголила скалната основа.

Първоначално полярниците и учените мислели, че това е самотна планина, но когато бурята утихнала, няколко екипа се отправили към възвишението. На място установили, че става дума за изкуствена постройка. Решено било откритието да се запази в тайна, тъй като пирамидата се различавала значително от тези в Египет или Мексико. Технологията на изграждане била недостижима за човека. Структурата била гигантска и не съставена от блокове, а представлявала едно цяло.

Материалът бил толкова здрав, че не можел да се отчупи. Едва през 1977 година инженерите успели да отделят малък фрагмент за анализ. Установено било, че постройката е съставена от сплав на здрави минерали, синтетични елементи и метали. Според учените, за да се създаде подобна структура, са нужни температура от около 3500°C и огромно налягане – условия, които човечеството успява да постигне едва в началото на XXI век.

Една от пирамидите била разрушена – дали от времето, дали по друга причина. Но интересът на учените бил насочен към онази, чиято основа била с размери 2 километра на страна и която не била повредена. Габриел Дж. Тейлър бил сред малцината, участвали в експедицията през 1977 година за нейното изследване. Откритото вътре било трудно за осмисляне.

Пирамидата се оказала сложно технологично съоръжение. 

Съмненията, че постройката е изкуствена, отпаднали веднага след откриването на оформен триъгълен вход. Природата не би могла да създаде подобно нещо. Вътре се намирал колосален комплекс от многоетажни зали. Между тях нямало стълби, а коридори, по стените на които имало десетки хиляди символи, напомнящи писмеността на маите. По-нататъшното изучаване показало, че това е сложен език с поне 400 знака, които в различни комбинации образували огромни текстове.

Като се има предвид здравината на материала, не било ясно как са нанесени символите. Примитивни инструменти не можели да се използват. В една от залите на пода имало каменни квадратни рамки, подредени в купчини. При взимане в ръка, рамката влизала в контакт с човешкото подсъзнание. Това била технология, теоретично съвместима с хората. Рамката се покривала със зеленикави светещи символи, а в средата ѝ, чрез течна основа с кристална структура, се появявали картини, създавани от съзнанието. Тази материализация на мисли поразила всички присъстващи. Такива технологии са недостъпни за човечеството.

Към пирамидата пристигали специални самолети, които изнасяли артефактите към Ватикана, САЩ, Великобритания и Белгия. Според Тейлър, трябвало да се действа бързо, защото СССР вече знаел за пирамидата и планирал своя експедиция. Всички находки били успешно изнесени от Антарктида, но най-важното откритие не можело да бъде транспортирано.

Под пирамидата се намирали подземия, които образували с нея единен високотехнологичен монолит. Там се намирал нещо като портал или врата. Размерът му бил впечатляващ – около 30 метра височина. В центъра постоянно се преливала течност, която не била вода, а друго вещество – със сивкав оттенък и специфична миризма, напомняща брашно или нишесте. Най-странното било, че всеки предмет, доближил се до веществото, бил обгръщан от него и изчезвал.

Учените, изследователите и специалистите не успели да дадат обяснение. За съжаление, Габриел не се върнал повече в пирамидата и не знае дали са провеждани допълнителни изследвания. Но фактът остава – това са технологии от недостижимо за нас ниво. Възможно е порталът да е свързваща точка с друг свят, място или дори планета.

Порталът се намирал дълбоко под пирамидата.

По-късно Тейлър общувал със съветски колеги, които също били в пирамидата – не през 1977, а през 1980 година. Те успели да проникнат и в разрушената постройка, която се оказала гробница на строителите на комплекса. Височината им достигала 5,5–6 метра. Известният изследовател Кори Гуд ги нарича преадамити. Той твърди, че опитите за телепортиране на хора през портала не били успешни – те изчезнали заедно с апаратурата, без да се установи посоката. Никакъв сигнал не бил получен обратно. Така и не станало ясно какво представлява този портал.

В заключение на своето послание, Габриел Дж. Тейлър заявява, че дори в пенсия продължава да се интересува от темата. В индийските веди намира споменавания за подобни технологии. А при пътуване до Тибет, местни старци му споделят, че в дълбините на планините се намират същите врати към друго измерение, но къде точно – това не е позволено да се знае от човека. Според тях, тези портали са живи и реагират само на определени вибрации, които се излъчват от съзнание, достигнало определено ниво на чистота и разбиране.

Тейлър твърди, че подобни структури не са случайни и че човечеството е на прага да осъзнае, че не е само в тази реалност. Според него, пирамидата в Антарктида е само една от многото точки на планетата, където древна цивилизация е оставила следи от своето присъствие – не само архитектурни, но и технологични, духовни и енергийни.

Той завършва с думите, че ако човечеството успее да се освободи от страха, от догмите и от желанието за контрол, ще може да се докосне до знание, което не просто ще промени науката – а ще промени самото разбиране за живота, материята и съществуването. И че пирамидата в Антарктида е само началото.