НЛО край Куйбишев през 1977 г.: Бивш служител на КГБ разкрива подробности

Световната уфологична общност добре познава събития като „Светлините над Феникс“ или „Инцидентът в Розуел“. Но малцина знаят, че и в Русия и СССР са се случвали не по-малко впечатляващи случаи, които са добре познати и в чужбина. Сред тях често се споменават инцидентът във Воронеж, катастрофата на НЛО в езерото Байкал, случилото се в Далнигорск и нападението над радарна станция край Куйбишев. Именно за последния случай ще стане дума тук.

На 1 февруари 1977 г. небето над Куйбишев било озарено от мистериозно зеленикаво сияние. Очевидци го описват като зелен обръч сред облаците. Явлението продължило около 4–5 минути, след което от обръча се появил дисковиден зелен обект, движещ се с висока скорост. Корабът бил безшумен, без прозорци или отличителни знаци – зелен диск с диаметър около 3–4 метра.

Информация за този случай била публикувана още през 1977 г. от журналиста Дмитрий Рудзит във вестник „За родината“ на Волго-Уралския военен окръг. След като новината се разпространила, той заминал за Куйбишев, за да събере повече сведения и да разговаря с очевидци. На пръв поглед – рутинно наблюдение на НЛО. По онова време съветските граждани били свикнали с идеята, че не са сами във Вселената, и дори очаквали „комунисти от други планети“.

С помощта на свои контакти Рудзит се свързал с офицер от Специалния отдел на КГБ. Макар тогава да било невъзможно да се получи пълна информация, журналистът бил убеден, че се е случило нещо необикновено – КГБ рядко се интересувал от дреболии. Години по-късно Рудзит отново открил офицера и провел с него пълно интервю, което по-късно било разпространено и в чужбина.

По време на разговора станало ясно, че на 1,5 километра от Куйбишев се намирала секретна радарна станция. Именно към нея се насочил НЛО-то. Апаратурата регистрирала приближаващия се обект, чиято скорост варирала между 800 и 3600 километра в час.

Експертите веднага заключили, че това не е земен летателен апарат – формата му била твърде необичайна. С приближаването му изображението на радара започнало да избледнява, докато напълно изчезнало. Това означавало, че обектът абсорбира радиовълните. Няколко секунди по-късно радиоантената на станцията светнала, апаратурата прегряла, започнала да искри и се изключила. Напрежението скочило рязко, а очевидци твърдят, че видели обекта да се отдалечава с висока скорост в посока Казахстан.

Случаят е изключително интересен от гледна точка на технологичните възможности. Почти 50 години по-късно, въпреки напредъка на земната техника, бойните самолети все още не достигат скорост от 3600 км/ч. Вярно е, че вече съществуват технологии за абсорбиране на радарни сигнали. Но дали това не е било наистина извънземна технология?

Според логиката на автора, всяко технологично устройство може да се повреди. А разбилите се НЛО биха представлявали огромен интерес за физици и инженери – не само като доказателство за съществуването на други цивилизации, но и като източник на напреднали технологии.