Намират ли се технологични ресурси от цивилизацията Фаетон в Якутия? Хипотеза от Сергей Михайловски и Юрий Тугелев

Някои изследователи смятат, че дори сравнително наскоро, може би преди 5–6 века, в Слънчевата система е имало още една планета. Тази планета е Фаетон — забележителен и мистериозен обект между Марс и Юпитер. Според една теория тя е имала условия, подобни на тези на Земята, и е била дом на собствена цивилизация, може би дори повече от една.

99,9% от техните технологични постижения са били унищожени заедно с планетата. Някои технически устройства обаче са били изпратени на Марс и Земята. На нашата планета те се намират в Якутия, в Долината на смъртта. Така наречените казани са споменати за първи път в трудовете на Ричард Маак през 1854 г. Той лично ги е нарекъл „казани“, защото по форма наподобявали точно този обект.

Всъщност самите местни жители са нарекли тези предмети „казани“. Те твърдели, че са паднали от небесата преди много години. Когато били наблюдавани да падат, небето светело в оранжево, чувал се невероятен рев и самата земя треперела. Якутите имат легендарна песен за тези събития, посветена на гнева на боговете. Първите смелчаци се приближили до тях и разгледали странните, големи метални сфери.

Връщайки се в селищата си, те се разболели и починали от неизвестна болест. Експерти, базирайки се на спомените на якутите, предположили, че това се дължи на излагане на радиация. Двама уфолози — Сергей Михайловски и Юрий Тугелев — решили да се опитат да определят природата на тези казани. Оказало се, че съставът им не може да бъде естествен, което означава, че са изкуствено създадена сплав.

Нещо повече, в края на 90-те години на миналия век те твърдели, че „котлите“ са създадени в силно наситена с кислород атмосфера. Такива условия на Земята могат да бъдат създадени само в лаборатория, но в годините, когато за първи път се е заговорило за мистериозните обекти, подобно нещо е било нечувано.

През 1950 г. сеизмични станции по целия свят регистрират мощна експлозия в Якутия. Мощността ѝ е била над 30 мегатона. И никой не знае каква е била тя всъщност. Първата водородна бомба е разработена едва през 1953 г., а ядрените бомби не биха могли да бъдат толкова мощни. Това доведе до хипотезата, че реакторите във Вилюй всъщност са инсталации на неизвестна цивилизация и, както всяка друга, биха могли да се повредят.

Между другото, същият Михайловски твърдял, че така нареченият Тунгуски метеорит всъщност е Вилюйският котел, който е детонирал по неизвестна причина. Всички тези обекти бавно са потънали в якутската почва. Днес изучаването им е изключително трудно, но през миналия век са правени няколко опита. Разбира се, техническите средства по онова време са били доста примитивни, но са направени няколко интересни заключения.

Първо, котлите Вилюй са технически устройства с неизвестно предназначение, които не биха могли да бъдат създадени в условията на земната атмосфера. Второ, въпреки вековете, изминали от пристигането им на Земята, радиацията в близост до тях остава висока и опасна за хората. Това се доказва от лъчева болест сред местните жители и признаци на лъчева болест сред изследователите, посетили района, включително чешката експедиция, водена от Иван Макерле. Трето, според една теория, те все още изпълняват някаква функция. Апаратурата регистрира емисии на различни енергии и вълни в земната атмосфера от дълбините на долината Вилюй.

Ако това наистина е извънземна технология, пристигнала на Земята от Фаетон по някаква причина, тогава никой не знае какво всъщност представляват тези котли.

Според една от версиите, това е система за сигурност срещу разрушителни метеорити. Според друга версия, има капсули, съдържащи извънземни в състояние на временно прекъсната анимация. Третата е за гигантски инсталации, защитаващи подземен комплекс на неизвестна цивилизация от външни лица.

Така че котлите Вилюй биха могли да бъдат извънземно техническо оборудване.