Подземен град от 5-метрови гиганти в САЩ. Какво видяха археолозите, когато стигнаха там

От средата на 19-ти век до около 20-те години на миналия век големи американски издания публикували археологически новини за гигантски открития по света почти на всеки две седмици. Това не изненадвало никого, не повдигало въпроси и със сигурност не било скрито от обществеността. Статия в „Ню Йорк Таймс“ от юли 1868 г. привлякла най-голям интерес от читатели и учени по целия свят.

Публикацията включвала откъси от интервюта с шестима археолози, открили единична мрежа от катакомби или тунели под Ню Мексико, Тексас и Аризона. Подземните пространства се простирали на хиляди километри, като проходите достигали височина от 8–9 метра. Тази тунелна мрежа била доста обширна и включвала няколко огромни подземни града.

В статията се описвало как изследователи посетили едно от тези селища и открили мумии с височина 18 фута, или приблизително 5,5 метра. Това били останки от цивилизация на гиганти. Техните селища се намирали под земята. Използвайки гигантски каменни секачи и брадви, те издълбавали нови проходи и зали за себе си. По някаква причина обаче всички гиганти измрели.

Прегледът на телата разкрил, че мумиите били на поне няколко века. Всеки от тези „индивидуалности“ тежал между 800 и 1000 килограма. Предните им зъби били по-големи от орехи. Всичко в селището било направено от пръст и камък. Стените били покрити с различни символи, които не приличали на никоя известна писменост. Може би някога тук е имало дърво, но не били открити следи от него. Мебели, ниши, импровизирани пещери – вероятно за съхранение на храна – и огромен брой животински кожи и кости обозначавали тези зали като жилищни помещения.

Според съвременната наука това би изглеждало невъзможно. Но в началото на 20-ти век, под Гранд Каньон в Аризона, екип от археолози, ръководен от Г. Е. Кинкейд, открил пещера, водеща в дълбините. Входът бил внимателно скрит от скали, което изисквало обширни копания. Но си струвало. Пред изследователите се отворил проход с височина 4–5 метра. Колкото по-дълбоко слизали, толкова по-широк ставал той. След 15–20 минути лутане археолозите се озовали в камера, съдържаща стотици гигантски мумии. Всяка от тях стояла изправена в овална ниша, издълбана в скалата.

Още през 1948 г. някой си Хари Копендър твърдял, че е посетил подземния град на гигантите и е направил няколко снимки. Името може да е било измислено, тъй като никъде не се появява учен с това име. Това не е изненадващо, тъй като до средата на 20-ти век академичните степени можели да бъдат отнемани заради твърдения за съществуването на гиганти.

И така, оказва се, че Съединените щати са дом на огромна мрежа от подземни тунели, свързващи гигантски градове. Това вероятно е вярно. Ако погледнете местните легенди на индианците, ще намерите истории, в които индианците водят война с гиганти, защото гигантите крадели опитомени животни и понякога убивали воини по време на набези. Търпението на индианците се изчерпало и те обявили война, която продължила приблизително 350–400 години. В крайна сметка гигантите спрели да излизат от подземните си убежища.