Великата китайска стена – реплика ли е? Какво откриха изследователите вътре в структурата след частичното ѝ срутване?

Наскоро в Китай избухна скандал. Причината бяха проливни дъждове, които ерозираха почвата под Великата китайска стена, причинявайки част от нея да се срути. Оказа се, че конструкцията изобщо не е била масивна стена, а насип, подобен на могила, облицован със сравнително съвременни тухли. Десетки изследователи по света вече обвиниха азиатските си колеги в фалшификация. Възможно ли е Великата китайска стена наистина да е фалшификат? Опитахме се да разберем.

В интернет многократно се появява история, според която тази грандиозна структура е била построена в продължение на около 20 години – от 1950 до 1990 г. – без прекъсване. Сякаш стената никога не е съществувала преди, а е била заменена от обикновен насип, висок приблизително 4–5 метра. Тази теория е оспорвана предимно от академични историци, китайски професори и официални власти.

Измитият участък разкри, че стената не е плътна, а просто обгражда изкуствена могила. Архивни документи показват, че по времето на Мао Дзедун наистина са били издигнати мащабни укрепления, дълги десетки и стотици километри. Но как те са свързани с Великата китайска стена? Оказва се, че директно. През XX век тя е била разширена и реконструирана. Освен това, изграждането на пълномащабна стена се оказва продължително и много скъпо начинание. След като идва на власт, Мао Дзедун решава да промени тактиката и да построи монументален насип, който впоследствие да бъде облицован с тухли.

Фактът, че Китай беше страна, затворена за туристи, играеше в негова полза. Никой не би могъл да си представи, че хиляди километри от Великата китайска стена са съвременен фалшификат. Това е многократно съобщавано от различни независими изследователи. Но може ли една реставрация, дори и технологично неточна, да се счита за фалшификат? Разбира се, че не.

Първо, има архивни документи, които ясно посочват, че строителството на стената е започнало няколко века преди Христа. Второ, посочената дата на завършване – 1644 г. – е силно условна. Поради климатичните условия тя е трябвало да бъде ремонтирана на всеки десет години, а на някои места и изцяло възстановявана. Всичко това изискваше огромни ресурси – както човешки, така и материални. През това трудно за държавата време Мао Дзедун решава да рационализира реставрационните дейности.

Интересно е, че през 1961 г., след пореден проливен дъжд, над 30 000 специалисти са участвали в реставрацията. Можете ли да си представите обема на работата и разходите? Затова изненадата на съвременните туристи, които се възмущават, че Великата китайска стена е уж съвременно копие, е неоснователна. Когато хората живеят в бедност, трябва да се правят жертви – и в това отношение аз съм напълно на страната на китайците.

Великата китайска стена не е съвременно копие, а красиво творение на древните китайци. Идеята, че цялата работа е продължила до 1990 г., е абсурдна. Тя все още продължава. Проблемни зони се появяват в различни части на тази грандиозна структура. Затова дори днес Фондът за поддръжка на Великата китайска стена работи с пълен капацитет. Така че, дори днес, можете да видите „реплика на строителство“. Всъщност, говорим за реставрация на сравнително древна структура – и в това няма нищо лошо.