Изчезналото село: мистерията на Воеводино

Изчезна ли цяло село за една нощ? Съседните села съобщават за ярки светкавици и оглушителни звуци. Днес тенденцията е младите хора да напускат селата и малките градове в полза на големите урбанизирани центрове. Вътрешните райони, съставени от махали и селища, постепенно се превръщат в призрачни места. Колко такива има на картата на страната ни? Хиляди? Десетки хиляди? И все пак всяко от тях е имало своя история. Хората са пазели легенди, предания, приказки. Всичко това изчезва. Да, има фолклористи и ентусиасти, които обикалят отдалечени кътчета и записват разкази от възрастни хора, но огромна част от това наследство вече е изгубено.

За съвременния градски човек това може да не изглежда като проблем, но тенденцията е тревожна и изисква внимание. Защо казвам това? В Иркутска област, на брега на река Жуя, се намира село Перевоз. В радиус от десетки километри няма други населени места. През 1902 г., на около 10 километра оттам, е съществувало друго село – Воеводино. То имало богата история, започваща от средата на XVIII век.

Жителите на Воеводино били приятели с тези от Перевоз. Как иначе? Областният център бил на над 1000 километра, а районният – на над 200. Нямало добри пътища. Хората оцелявали сами. Не търгували, а разменяли каквото имали. Така си осигурявали храна – чрез лов, риболов и събиране на природни ресурси. Така живеели.

Един ден Воеводино било поразено от болест, която отнела живота на много хора. До началото на XX век останали едва 30 души – няколко семейства. Селото опустяло. На последните жители било предложено да се преместят в Перевоз. Те отказали. Искали да останат на земята на своите предци.

В началото на юли 1902 г. жителите на Перевоз се събудили от ужасен рев, идващ от посока Воеводино. В небето се появили бели и сини проблясъци – не били гръмотевици. Нещо съвсем различно. Мъжете от Перевоз тръгнали към съседното село с първите слънчеви лъчи. Пристигнали след няколко часа. Още с влизането почувствали потискаща тишина. Нямало нито една жива душа.

Нямало хора, животни, птици. В някои къщи печките още топлели – знак, че до скоро е имало живот. Но всички били изчезнали. Нямало следи от заминаване. Лодките били на място. Гората наоколо не давала възможност за бягство. Много от жителите били възрастни – не можели да се придвижат далеч.

Инцидентът бил докладван в Бодайбо. Изпратена била специална полицейска комисия. Макар Тайната канцелария вече да не съществувала, подобни служби все още действали. Следователи от Иркутската колегия били изпратени, след като полицията събрала показания от жителите на Перевоз.

Гледката била поразителна. Ревът се чувал на десетки километри. По-късно станало ясно, че се е чул дори в село Кропоткин – на 117 километра. Там не видели светкавиците, но в Перевоз ги описали: „Първо сини светлини. После бели. Ярко бели, болеше ме да ги гледам!“

На пръв поглед – мълнии и гръм. Но те не могат да причинят изчезването на десетки хора. И още нещо – небето било ясно. Звездите и луната се виждали. Метеорологичните служби потвърдили – нямало буря. Нито тогава, нито в следващите дни. Какво се е случило? Няма отговор. Село Воеводино престанало да съществува.

Жителите на Перевоз били ужасени. Можело да се случи и на тях. За щастие – не се случило. Изследователи като Андрей Лаврин и Семьон Ткацки още по съветско време предполагали, че Воеводино е било подложено на неизвестно въздействие.

Една хипотеза гласи, че това е било действие на пътешественици във времето или същества от друго измерение. По-късно се появила и теорията за извънземни. Ема Сергеенко, изследователка от Иркутск, се опитала да разгадае случая.

Според нея не е задължително жителите да са били нападнати. Може би реалността се е променила и всички – хора, животни, птици – са преминали в друго пространство. Светлината и звукът били физическо разрушаване на измеренията. Реалност се припокрила с друга. Отворил се кратък портал, който ги е погълнал.

Добре е, че феноменът бил наблюдаван от съседното село. А колко подобни мистерии са останали незабелязани в изоставените села и махали? Убеден съм – много. И много от тях са изчезнали заедно с хората, които ги населявали.