Цивилизация по реките Урал и Ока преди хиляди години: древноиндийски трактат разкрива непознати страници от историята

Учените смятат, че Махабхарата е сборник от митове. Това е епична поема, написана в древна Индия, която описва разнообразни истории, свързани с живота на хора, полубогове и богове. Както всеки подобен текст, Махабхарата съдържа разкази за разрушаване на градове, войни, божествени интриги и конфликти в борбата за мир – всичко това е част от вълнуващия древен индийски епос.

Махабхарата е обвита в мистерии. Индийски учени, които първоначално се съмнявали в реалността на описаните събития, постепенно започнали да откриват връзки между текста и археологически находки. Открити били руините на град Харапа. Макар Махабхарата да не го споменава директно, тя посочва, че на това място е съществувал по-стар град. Разкопките потвърдили това – намерени били останки, датиращи отпреди над 5500 години, предшестващи харапската култура.

В Европа, включително и в нашата страна, Махабхарата се възприема като митологичен сборник. Но в самата Индия набира скорост теорията, че това е исторически документ, в който реални събития са художествено разказани и смесени с митове. Основният въпрос е: кое в текста е измислица и кое – исторически факт? Археологията и топонимията могат да помогнат за намирането на отговор.

Имало ли е високоразвита цивилизация по бреговете на река Ока преди хиляди години? Индийски учени, изучаващи Махабхарата от топонимична гледна точка, стигнали до изненадващи заключения. Изследването все още не е завършено – то включва дешифриране на фрагменти от текста и сравняването им с географски локации. Така се определят регионите, свързани с описанията в Махабхарата.

До момента са идентифицирани три места. Първото е в Южна Индия. В текста се казва, че вместо Шри Ланка, някога в Индийския океан е съществувал континент, свързан с Азия чрез мост – т.нар. мост Рама. Неговото съществуване е потвърдено, макар че учените го смятат за природно образувание.

Махабхарата твърди друго, но това е отделна тема. Факт е, че има физически доказателства, които подкрепят казаното в трактата. Ако се споменава мост, може би и други събития около него са реални?

Второто място е в Северна Индия. Там, в планините на границата с Пакистан, са живели небесни хора – със светла кожа и руса или червена коса. Наричали ги лунни или небесни хора. Според текста, те дошли от далечния север: „Прекосили две планински вериги, пустини и реки, преди да се заселят тук.“ Тук на помощ идват антропологията и генетиката.

На индийско-пакистанската граница били открити над 150 скелета на древен народ, който не бил местен. Генетичният анализ показал, че произхождат от далечния север – от Централен Урал.

Махабхарата твърди, че небесните хора притежавали изключителни металургични умения. Оръжията им, закалени в лед и въздух, можели да режат камък. Те се ориентирали по звездите и знаели толкова много за небесните тела, че някои вярвали, че са дошли от космоса.

Третото място, описано в Махабхарата, е басейнът на река Ока. Топонимични експерти открили сходства в имената на реките – над 20 случая! Реките, споменати в епоса, звучат като тези в района на Ока. Освен това, в текста се споменават поне 75 други географски места, които съвпадат с днешна Русия. Защо?

Небесните хора пристигнали от Урал. Това накара индийските учени да се обърнат към руския език. Те изключили случайни прилики – географските описания съвпадат с реални места в басейна на Ока. Изследователите са убедени, че връзката между санскрит и руски език е реална.

Връзката между древни епоси и територията на Русия е очевидна. Единственият въпрос е дали написаното е истина. Световната научна общност отговаря отрицателно – казва, че това е митология. Съвпаденията не се приемат като доказателство.

Но вярата в реалността на събитията, описани в Махабхарата, расте сред индийските учени. Защо това е важно за нас? Защото показва, че може би са съществували два високоразвити цивилизационни центъра преди хиляди години – единият в Централен Урал, другият в басейна на река Ока. Това поставя под въпрос точността на съвременната академична история и предполага, че древната история на нашите земи може да е много по-дълбока и загадъчна, отколкото сме предполагали.