Подземен тунел, датиращ от неолита, свързва Турция и Шотландия. Кой го е изследвал и до какви заключения е стигнал?

Професор по геология от Университета в Единбург решава да провери откритието на немския изследовател Хайнрих Куш. Немският археолог разкрива невероятно дълъг тунел, свързващ днешна Шотландия и Турция. Освен това, според Куш, подобни подземни структури са открити в почти цяла Европа.

С помощта на съвременна апаратура е проведена ехолокация на земната почва на дълбочина до 150 метра. Открито е, че от древния подземен град Деринкую в Турция наистина се простира проход. Височината му не надвишава 1,2 метра. Дълбочината на заземяване в Турция, България и Сърбия е само 30 метра, а след това тунелът се спуска на дълбочина 100 метра. Той достига бреговата линия на Нидерландия и след това навлиза в Северно море. По-нататъшното проучване е изключително трудно, тъй като водният басейн е с дълбочина над 700 метра. Въпреки това, край бреговете на Шотландия е открит същият тунел, простиращ се на дълбочина 52 метра под град Дънбар. Оттам подземният проход води до най-старото неолитно откритие в Шотландия – селище близо до град Бигар.

Деринкую 

Така откритието на Хайнрих Куш е потвърдено и доказано. Влизането в този тунел обаче не е било възможно. Проблемът е в неговия размер. Проходите са средно високи 70–80 сантиметра, като на места достигат до 120 сантиметра с ширина от метър. Това означава, че би било доста трудно за човек да се промъкне през тях. Освен ако, разбира се, не говорим за гноми и джуджета. Интересно е също, че в турския град Деринкую са открити много малки ниши в стените и камери за същества с височина малко над 60 сантиметра.

Досега в тунелите не са открити следи от цивилизация. Колкото и пъти да са били сканирани, не са открити предмети от бита или други артефакти. Идентичността на тези структури остава загадка. Напълно неясно е кой и как е създал тези странни и обширни тунели. Предполага се, че ниските жители на Европа – джуджета, гноми или някой друг – са се сблъскали с пристигането на хора по тези земи преди 14 000–15 000 години. Това е послужило като основна причина те да се скрият под земята. По този начин са построени подземни селища, а тези обширни проходи са ги свързвали за безопасно преминаване от едното до другото. Не е ясно обаче каква технология са притежавали тези мистериозни същества, която е могла да прокарва тунели право през планините и по морското дъно.

Снимка на един от входовете на тунела 

Професор от Единбургския университет внимателно изучава трудовете на Хайнрих Куш. Германецът пише, че тунелите са създадени през 12–13 хилядолетие пр.н.е. Трудно е да се каже точно от какво се е ръководил немският археолог. Датирането с камък е много неточен научен инструмент, но може да се предположи, че подземните проходи наистина са много древни и очевидно не са дело на човека. Що се отнася до официалните научни изследвания, има две мнения. Първото напълно отрича съществуването на тунели, простиращи се на десетки хиляди километри. Второто смята, че те са каналите на древни подземни реки. Според мен обаче тунелите са разположени на различна дълбочина и се разклоняват на места с неолитни и по-късни структури, което предполага тяхното умишлено създаване.