Две срещи с неизвестното: Съветски пилот разказва за сблъсъци с НЛО

В историята на съветската авиация има множество случаи, които не попадат в учебниците, но остават дълбоко в съзнанието на онези, които са ги преживели. Един от най-загадъчните и впечатляващи разкази идва от подполковник Александър Копейкин – пилот, който по време на службата си в съветските ВВС е имал две необясними срещи с неидентифицирани летящи обекти. Неговите преживявания, макар и официално потулени, продължават да предизвикват интерес сред изследователите на аномални явления и военни анализатори.

Първият инцидент се случва през 1984 г., когато Копейкин е на бойна мисия с изтребител от съветската армия. По време на рутинен полет над отдалечен район, той забелязва необичайна формация в небето – черен облак, който не прилича на нищо, което е виждал преди. По думите му, структурата напомняла на петролна мъгла, с плътност и цвят, които не се срещат в природата. Размерът бил приблизително километър, а поведението на облака – напълно неподвижно.

След кратък диалог с командването, му било наредено да се приближи и да влезе в облака, за да докладва какво се случва вътре. При първия опит се поколебал, но при втория се насочил директно към аномалията. В момента на навлизане, всички прибори на борда спрели да функционират. Радиовръзката с базата прекъснала, а самолетът продължил да лети, сякаш управляван от невидима сила. В продължение на две минути Копейкин бил в пълна изолация, без контрол над техниката, но без да губи височина или посока.

Когато излязъл от облака, системите се възстановили мигновено. На радара се появил обект, който не отговарял на нито един известен летателен апарат. След кратка визуална среща, му било наредено да се върне на летището. Впоследствие бил принуден да напише доклад, в който се твърди, че е почувствал неразположение и затова мисията е прекратена. Истинските причини останали скрити, а инцидентът бил класифициран.

Две години по-късно, през 1986 г., Копейкин отново се сблъсква с нещо необяснимо. По време на полет с изтребител, той забелязва яркочервен, удължен обект, който се движи с невероятна скорост. Дължината му била около 12 метра, а поведението – интелигентно. НЛО се приближава, забавя и се позиционира успоредно на самолета. В този момент пилотът изпада в състояние на пълна парализа. Не може да движи крайниците си, не може да говори, не може да реагира. Единствената му мисъл е свързана с надеждата, че самолетът няма да се разбие.

Изтребителят започва да губи височина, но в последния момент Копейкин възвръща контрола над тялото си и успява да стабилизира машината. След кацането, му е предложена нова позиция – член на Комисията за разследване на авиационни инциденти. Това му дава възможност да събира информация от други пилоти, които също са имали подобни преживявания.

Оказва се, че подобни случаи не са единични. В рамките на няколко години, десетки пилоти докладват за срещи с необясними обекти – от светлинни сфери до метални конструкции, които се движат с невъзможна за земната технология скорост. Някои от тях съобщават за загуба на контрол, други – за странни електромагнитни смущения, трети – за телепатични внушения. Всички тези данни започват да се систематизират от специален отдел към Министерството на отбраната на СССР.

До 2006 г. този отдел функционира активно, като събира свидетелства, анализира физически следи и провежда експерименти. След това работата е поета от група военни експерти, сред които генерал Савин и полковниците Поддубни и Плаксин. Те са убедени, че НЛО не са природни явления, а продукти на високоразвита цивилизация, която наблюдава човечеството. Според тях, целта на тези обекти не е агресия, а наблюдение и евентуално взаимодействие.

Александър Копейкин, вече в пенсия, продължава да изучава темата. Той участва в конференции, пише статии и се опитва да привлече вниманието на научната общност към феномена. Според него, най-голямата грешка е да се игнорират свидетелствата на хора, които са били в пряк контакт с необяснимото. Тези срещи, макар и редки, могат да дадат ценна информация за природата на реалността и за възможните форми на интелигентен живот извън Земята.

Историята на Копейкин е само една от многото, които остават скрити зад завесата на официалната информация. Но тя показва, че дори в най-строго контролираните структури, като военната авиация, се случват събития, които не могат да бъдат обяснени с познатите научни модели. И може би именно в тези необясними моменти се крие ключът към разширяване на човешкото разбиране за Вселената.