Къде се намират най-големите градове на чудите? Приказният подземен народ е овладял огромни територии

В много руски региони са се запазили легенди за малки подземни човечета, притежаващи приказни способности. Например, те могат да станат невидими буквално за секунда. В такъв случай присъствието им може да се усети по аромата на отвара от черна касис и мента. Според преданията – това е любимата напитка на така наречените чудь.

Ако се погледне географията на местата, където са се запазили споменавания за тях, се очертава обширен ареал. На юг – почти целият Кавказ, както и планинските райони около Каспийско море. На север – от Карелия на изток до Красноярския край. Урал отдавна е известен с срещи на местните с планински джуджета. Алтай, Хакасия, Бурятия, Татарстан, Башкирия, Свердловска област, Пермски край, Калмикия, Адигея и редица други области на Русия също попадат в този обхват.

Подземните градове на джуджетата се простират под цяла Евразия. Изследователи са се опитвали да открият градовете на чудите, тъй като например в Урал се смята, че там има огромни залежи от скъпоценни камъни. Към момента хората, интересуващи се от темата, знаят за четири града на подземните обитатели.

Първият е Самарска Лука. Под него се намират десетки километри тунели, предназначени за същества с ръст от 20 до 30 сантиметра. Там и днес често се виждат човечета. Облечени са в материя, наподобяваща зебло, а на краката си носят нещо като лапти от брезова кора. Понякога носят със себе си и звънче.

Вторият град се намира в Свердловска област – Азов-гора. Видимата му част представлява огромни мегалити, подложени на ерозия в продължение на десетки хиляди години. Под земята се намира мрежа от тунели с диаметър 25–35 сантиметра. Местните жители още от XVII век разказват за загадъчни джуджета в старинни дрехи. Най-често те помагат, но ако човекът е лош – няма да се притекат на помощ, а ще наблюдават отстрани.

Третият град е в Алтай. Според множество данни оттам се разклоняват малки тунели към съседни региони и области. Размерът им е трудно измерим поради дълбочината, но важното е, че тази мрежа свързва Алтай, Каспий, Урал и Кавказ, а също така се простира и на север към Русия. Има предположение, че тук се намира най-древният град на чудите, затова е толкова разраснал.

Четвъртият град – Саранска гора – се намира на границата между Пензенска област и Мордовия. Там изследователи са открили 16 етажа, издълбани в скалната маса. Всеки от проходите има диаметър до 40 сантиметра. Какво има по-дълбоко – не е известно. Възможно е селището да се простира на стотици метри навътре.

Чудите са добре запознати с минералите и металите.

Вероятно съществуват още много градове. Под въпрос остават загадъчни тесни подземия в Кабардино-Балкария и Южния Урал. Най-важният фактор са легендите на местните народи, които се губят в дълбините на вековете. Фолклористи твърдят, че първата среща между хората и чудите е станала в околностите на Алтай или Урал през 15–16 хилядолетие преди нашата ера. По-късно приказните подземни обитатели са били виждани и в други райони на страната.

Трудността при изучаването на селищата на чудите се състои в невъзможността хората да проникнат в тях. Ентусиасти биха искали да се спуснат в тези подземия и, както се казва, да ги докоснат с ръце, но засега максимумът, който е постигнат, е спускането на камера и заснемането на няколко фотографии и видеозаписи. Основният метод на изследване е сканиране на почвата. Благодарение на него може да се състави карта на селищата на чудите.