Цивилизацията Мерое – смесица от четири култури. Мистериозен съжител на Древен Египет

В суданската пустиня изследователи откриват множество археологически обекти, които първоначално погрешно са били приписвани на египтяните. Сред находките има пирамиди, колони, храмови комплекси, жилища на обикновени хора, скулптури, множество барелефи и малки обелиски.

Още в началото на XX век английски и френски археолози и историци отбелязват, че стилът на строителство е само частично подобен на египетския. Освен това комплексът е създаден от по-умели строители от тези, които са изградили пирамидите и другите структури в Египет. Това личи от удължените пирамиди, арките със скулптури и барелефи, колоните, издълбани със сцени от ежедневието, и геометрично прецизните структури.

Мероитските пирамиди са малки, но изключително сложни по дизайн. 

Сред цялото архитектурно разнообразие се открояват гробниците на владетелите на царство Мерое – името, дадено на мистериозната цивилизация, открита южно от Египет. Изследователите откриват множество съкровища в тези древни гробища: изящни златни фигурки и бижута, стенни и подови фрески, вази, музикални инструменти, предмети за лична хигиена и прибори за хранене.

Всички тези и много други подробности сочат към високоразвита държава. В Мерое е съществувало голямо разнообразие от занаятчии – грънчари, ковачи, бижутери, шивачи. Смята се, че там са живели висококвалифицирани земеделци и скотовъдци. Около V–VI век пр.н.е. жителите на царство Куш се уморяват от постоянните египетски нападения и се преместват далеч от линията на контакт с могъщия си съсед. Така се основава страната Мерое.

Не е напълно ясно кои етнически групи формират основата на новото царство. Факт е, че тук се преплитат няколко световни култури – нубийска, египетска, римска и гръцка. Барелефи изобразяват египетски фараони и гръцки богове. Сред останките са открити и артефакти, изработени от синьо стъкло – материал, често срещан в Рим.

Гръцки философи и летописци описват селищата на царство Мерое като процъфтяващи плантации със стотици слонове и бикове. Земеделският обхват на мероитския народ обхваща над 70 вида култури – невероятно постижение за времето си. Древните занаятчии се отличават с работа с голямо разнообразие от материали – керамика, злато, кост, пясъчник и стъкло.

Меройската култура включва елементи от гръцко, египетско, нубийско и римско влияние. 

Парадоксално, въпреки агресивната политика на Египет, в царство Мерое са открити само няколко оръжия. Очевидно меройският народ дори не е имал пълноценна армия. Що се отнася до вярата им, те развиват уникален култ – тандем между бога Лъв Апедемак и египетския Амон. Съдейки по откритите глинени плочки и надписи по сгради, меройският език съдържа 23 букви. Учените обаче все още не са успели да разчетат тези писмени думи. Проблемът е, че меройският народ използва различни шифри в писмеността си. Поради тази сложна система, в момента е невъзможно да се разбере социалната и политическата структура на Мерое.

Пустините на Судан крият много мистерии, свързани предимно с древни цивилизации. Мерое е само една от тях. Колко подобни кралства са скрити в пясъците – това остава голяма загадка, която изследователите все още не са разгадали.