Филип Корсо – следователят по катастрофата с НЛО в Розуел. Доклад за анатомията на извънземните

Филип Джеймс Корсо е уникален и забележителен човек. Биографията му е впечатляваща: герой от Втората световна война, най-влиятелният служител на Пентагона с достъп до множество тайни. Като правителствен инспектор той е работил в Розуел през 1947 г., когато се е случил световноизвестният инцидент.

Това, което видял, шокирало Филип толкова много, че по-късно той написал и публикувал широко четената книга „Денят след Розуел“. Но какво всъщност се случило там? На 6 юли 1947 г. Филип Корсо пристигнал в Розуел на мястото на катастрофата на странен обект. Той съобщил, че е видял огромно количество отломки наблизо, но бил по-заинтригуван от капсулоподобен обект с дължина над 150 сантиметра. Вътре в него се намирал безжизнен извънземен.

Съществото лежало в лепкава, синкаво-сива течност. Корсо веднага осъзнал, че не е човек. То имало много необичаен външен вид – едновременно плашещ и интригуващ. Филип бил натоварен със задачата да подготви първоначален доклад за видяното. След прегледа му били издадени заповеди: да се извърши аутопсия на тялото с участието на двама патолози. Корсо трябвало да запише констатациите и да представи доклад.

Височината на съществото приживе била около 120 сантиметра. Ръцете му били структурирани различно от човешките – липсвал палец, но пръстите можели да се извиват към двете страни на дланта, което увеличавало функционалността им. Тялото било покрито с ултратънък, многофункционален материал, предпазващ го от външни влияния. Кожата била бяла, без пигментация.

Очите не реагирали на ярка светлина. Орбитите били с форма на бадем, без зеници, но съдържали странни структури, непознати при земните същества. Предполага се, че зрението на съществото било много по-развито от човешкото. Носът бил мъничък – само подутина с два отвора. Пълната липса на уши озадачила изследователите. Вероятно слухът бил заменен с ехолокация, телепатия или друга екстрасензорна способност. Устата представлявала малка клапа, разположена в цепковиден отвор.

Химичният състав на тъканите се различавал от човешкия, но съдържал 80% от същите елементи. Това предполага, че светът, от който идва съществото, би могъл да бъде подходящ за хората – с определени ограничения.

Вътрешната структура също се различавала. Белите дробове били разделени на четири еднакви лоба – два съхранявали въздух, а другите два го изхвърляли. Сърцето се състояло от два мощни органа. Кръвта била гъста и желатинова.

Най-голямата изненада била пълната липса на храносмилателна и отделителна система. Скелетът бил съставен от силициеви влакна и десетки пъти по-здрав от човешкия, което затруднило аутопсията. Черепът имал два слоя силициеви влакна, а мозъкът – четири полукълба и единадесет секции, вероятно отговорни за екстрасензорни способности.

Според книгата на Корсо, експертите определили възрастта на съществото на около 400 земни години. Заключението гласи: „Извънземното няма органи за поглъщане на храна или отделяне на биоматериали. Вероятно е взаимодействало с външния свят чрез екстрасензорни способности. Сърцето и белите дробове показват, че организмът не е необходимо да диша постоянно. Запасът от въздух е достатъчен за няколко вдишвания дневно. Силициевият скелет надеждно предпазва вътрешните органи. Четири органа нямат аналози при животни или хора. Причината за смъртта не можа да бъде установена.“

Книгата на Корсо продължава с описание на техническите средства на хуманоида. Според него, устройството е вдъхновило много нови технологии на Земята, но инженерите все още не разбират напълно принципите му.

И така – дали наистина извънземен кораб се е разбил в Розуел с същество на борда? Дали книгата на Корсо е подвеждаща или истинска? Дебатът продължава. Лично аз не знам отговора, но книгата на Филип е завладяваща – дори и да не е вярна, тя е впечатляващо литературно произведение и я препоръчвам.