Тепуи: Как във Венецуела беше открита странна поляна с животински кости

В южна Венецуела има хълм, който местните ентусиасти и изследователи наричат „извънземна лаборатория“. Това не е официално име, но е добре познато сред уфолозите и мнозина веднага разбират за какво става въпрос. Историята започва през 1966 г., когато южноамериканска експедиция се отправя към южна Венецуела, за да изследва тепуи – вид планински масив с плосък връх, който вече набира популярност.

Това, което прави тепуи уникални, е фактът, че на върховете им са се образували самостоятелни екосистеми. Растенията и съществата, които са се заселили там, не са взаимодействали с околната биосфера от десетки милиони години – според някои оценки, над 200 милиона години. Това е от зората на динозаврите.

Изкачването на такава планина, дори с катераческа екипировка, е почти невъзможно. Експедициите са спускали изследователи с хеликоптери или балони. Но експедицията от 1966 г. не разполагала с такъв лукс, затова се насочила към околните хълмове и възвишения, които били по-достъпни.

На един от тези хълмове била открита необичайна поляна. Тя съдържала кости на стотици животни – от малки гризачи до големи тревопасни, включително опитомени говеда и дори гигантски питони. Удивително било, че толкова разнообразни екземпляри се намирали на едно място.

Съдейки по състоянието на костите, животните били починали приблизително по едно и също време. Поляната била с кръгла форма и радиус около 40 метра. Освен костите, тя била покрита с неразбираем сребрист прах – сякаш металът бил смлян на пудра захар и поръсен по скалите и земята.

Изследователите взели проби за лабораторен анализ в Каракас. Оказало се, че прахът съдържа четири елемента: сребро, алуминий, итрий и бисмут – като последните два били в по-големи количества.

През пролетта на 1967 г. друга експедиция, водена от Карлос Иреарте, се върнала на мястото. Те събрали допълнителни проби и десетки кости, за да оценят причината за смъртта. Лабораториите потвърдили състава на праха.

Резултатите от костите били още по-необичайни – почти напълно лишени от полезни елементи като цинк, фосфор, магнезий, калий, калций и желязо. Костите били тъмносиви, почти черни и изключително крехки. Освен това съдържали повишени нива на радиация – не смъртоносна, но значително над фоновите стойности.

Изследователите били озадачени. Изглеждало сякаш някой или нещо е събрало десетки видове животни, облъчило ги с радиация и ги е оставило в малка зона. Някои предполагали, че животните били докарани вече мъртви. Но въпросът остава – кой стои зад това?

Карлос Иреарте организирал още две експедиции. По време на третата били направени измервания на околната среда. Оказало се, че радиацията се съдържа само в костите – почвата, скалите, растенията и металният прах не показвали същите характеристики. Нямало нови открития. Историята застинала, а отговори липсвали.

По време на същата експедиция, към края ѝ, асистентът на Иреарте – Мануел Хорхе Ромо – твърди, че е видял сребрист метален обект да се появява от скалата. Бил оформен като шапка на гъба, със светещи светлини в редица и заоблени части отдолу. Летял безшумно. Светлините му трептели – сякаш бил създаден от човек. За съжаление, никой друг не го видял. Всичко се случило рано сутринта, когато лагерът спял, а Ромо бил на смяна.

Четвъртата експедиция не дала резултати. Нямало нови наблюдения на летящи обекти. Поляната обрасла и се покрила с гъсталаци, скривайки тайната си. Изглежда, че когато била открита през 1966 г., е минало малко време от нейното образуване. Две години и половина по-късно – почти нищо не останало.

Самият Иреарте не видял летящия обект, но според него има достатъчно доказателства, че във Венецуела се е случило нещо необяснимо – и може би то е свързано с дейността на извънземни.