Сферичен артефакт беше доставен от Луната на Земята. Какво разкри неговото изследване и как ще помогне за изследването на космоса?

Според официални данни, лунните сонди на НАСА са върнали на Земята над 382 килограма почва по време на шест лунни мисии. Част от тази маса се е състояла от големи камъни, докато финият реголит е представлявал приблизително една трета от общото тегло на пробите. Лунната почва е била изследвана в повече от 20 страни. Малко хора обаче знаят, че през 1986 г. служителят на НАСА Ник Роналдс в интервю твърди, че е открил мистериозен артефакт в една от лунните скали.

Тази информация беше потвърдена в началото на 90-те години от Саймън Шулцбергер – друг специалист, работил за агенцията по време на лунната програма. Освен това той разкри състава и размера на обекта. Оказало се, че 1,5-килограмовата скала съдържа метална сфера с диаметър 14 сантиметра. Тя била успешно изрязана и анализирана. Състояла се от хомогенна маса, съдържаща 16 метала. Основните били титан, хром, волфрам, стронций, молибден и паладий, но включвала и по-редки елементи като осмий, берилий, родий и тантал.

Оказало се невъзможно да се определи възрастта на артефакта. Той може да е на милиони години или само на векове. Изследователите смятат, че е невъзможно подобна сфера да се е образувала на Луната. Една от теориите гласи, че обектът е попаднал на спътника на Земята в резултат на удар от метеорит. В такъв случай обаче би трябвало да има следи от топене и удар – но такива не били открити.

След това се появили спекулации, че това е изкуствена част от някакво неизвестно устройство. Като се има предвид, че официалната политика на НАСА отхвърля съществуването на интелигентен живот в близкия космос, тази хипотеза била отхвърлена. И новината за мистериозния обект избледняла в неизвестност. Въпреки това, през 2012 г. сферата отново привлякла внимание.

Саймън Шулцбергер, по случай 85-ия си рожден ден, събрал журналисти и разказал за лунния артефакт. Според него откритието разделило специалистите в агенцията. Повечето, след като научили състава на сферата, повярвали, че тя е изкуствена. Сплавта се оказала изключително издръжлива – практически неуязвима за ерозия и окисляване. Освен това, космически кораби, направени от нея, биха могли да бъдат разположени дори на Венера, където условията са изключително сурови. Използването на такава сплав в космическите изследвания обаче би изисквало много по-мощни двигатели – теглото на кораба би се увеличило поне десетократно.

Днес нашата цивилизация разполага с нови технологии, но двигател, способен да използва тази извънземна сплав, все още не е създаден. Експертите уверяват, че имаме техническите възможности да възпроизведем този материал, но използването му в космоса засега е невъзможно. Дори в авиацията прилагането на тези знания се оказало проблематично. Може би тези технологии ще бъдат използвани в бъдеще – когато космическите пътувания станат достъпни за нашата млада цивилизация.