История за зелените джуджевидни хуманоиди в долината на река Мисисипи. Кого виждат местните жители?

Известният криптозоолог Айвън Сандерсън събира колекция от свидетелства на очевидци, живеещи близо до река Мисисипи. Според него там обитава изключително интересен вид човекоподобни същества, които често биват забелязвани от местните. Темата силно го заинтригува и той лично се отправя на търсене на странните човечета.

Няколко писма, които го подтикват да организира експедиция:

„Един сутрин ловях риба. Цареше чудесна тишина, но изведнъж се чу нещо като детски плач. Огледах се, но не видях никого. В нашето селище сме останали само осем души и сред тях няма деца, затова много се учудих. В един момент с периферното си зрение забелязах как нещо пробягна сред гъстата растителност. Помислих, че е птица или голямо насекомо. После – отново. Бях сигурен, че видях малки – около 15 сантиметра – зеленикави човечета.“

В тези гори спокойно може да се укрие популация от дребни същества

„Баба ми често разказваше как се сприятелила с една зеленикава същност. Малкото същество имало сериозно наранена ръка и баба ми, тогава още тийнейджърка, го взела и го занесла у дома. Баща ѝ бил лекар и въпреки че пред него стояло невероятно дребно човече, се постарал да го лекува внимателно и му сложил превръзка.

В продължение на четири дни моите предци се грижели за него. Загадъчната зеленикава същност се хранела с мед и подсладена вода. Вероятно в природата ядат нектар от цветя и плодове. Малкото същество било истински лакомник! Татко казал, че това със сигурност не може да е роднина на човека – кожата му била зелена, главата – с форма на геврек, а регенерацията – изключително бърза. Може би баба ми и прадядо ми са излекували истински извънземен! Жалко, че аз самата никога не съм ги виждала. Но съм чувала много истории от съседи.“

„По време на училищна екскурзия край брега на Мисисипи класът, воден от учителката по биология, се натъкна на две зеленикави същества. Те ловко скачаха по дърветата като катерици и издаваха неясни звуци. Нямаха крила, така че не можеха да бъдат богомоли или други насекоми. А цял клас и учителка не могат да си въобразят едно и също.“

С малките хуманоиди са се срещали и възрастни, и деца 

„Когато се преместихме тук с децата, не знаехме нищо за дребните същества. В селото живееха две баби, които всяка вечер събираха децата и им разказваха приказки. Така моите деца научиха за странните обитатели на горите край реката. А около две години по-късно, по време на разходка край Мисисипи, сами видяхме как близо до водата няколко 10–15-сантиметрови зеленикаво-бледи същества жестикулираха и разговаряха на неразбираем език.“

„В средата на миналия век тук живеел горският отшелник Джим. Той често оставял лакомства на верандата на хижата си. В редките моменти, когато можело да се говори с него, разказвал за горските пазители – дребни човечета, които много обичат сладки неща.“

Айвън Сандерсън подготвил оборудване и заедно с единомишленици възнамерявал да тръгне на фото лов за тайнствените същества. За съжаление, времето се развалило и експедицията била отменена. „Може би, когато времето се подобри, ще осъществим плана си“, написал изследователят в своя Twitter.

Кой знае – може би тези мили същества наистина са пазители на гората 

Що се отнася до съществуването на малките човечета край река Мисисипи, може да се отбележи, че наистина голям брой местни жители са се сблъсквали с тях или са чували за тях и вярват в съществуването им. Но ако са реални – кои са те? Извънземни, подземни обитатели, гости от паралелни светове или непознат клон на човешкия род?