Плазмоидите – енергийна форма на живот? Съветски физик-теоретик осъществил ли е контакт с тях?

Много изследователи в миналото са се опитвали да разгадаят природата на плазмоидите. И до днес учените не са стигнали до единно мнение по въпроса. Това явление е изключително интересно и загадъчно. Тези енергийни сгустъци се държат съвсем различно от светкавичните кълба, макар някои да смятат, че плазмоидите са разновидност на такива мълнии. Най-близо до разгадаването на феномена се доближава съветският инженер, ентусиаст и физик-теоретик Степан Михайлович Сапогов.

В продължение на почти 35 години той провежда своите изследвания в една от най-известните днес, но тогава малко позната аномална зона в Русия (тогава СССР) – Медведицкия хребет. Така се случва, че Сапогов се запознава със съветския уфолог и изследовател на необяснимото Феликс Зигел. В техен разговор става дума за плазмоидите, и Зигел споделя за две местности, където често се наблюдава това явление – Медведицкия хребет и район близо до Сасово (Рязанска област).

След като научава това, Степан Михайлович прекарва месеци в аномалните зони. Той води записки, събира информация от местни жители, а през 1969 година изнася доклад пред свои колеги-ентусиасти, заявявайки, че има всички доказателства, че плазмоидите са разумни енергийни сгустъци. Изследователят е убеден, че с тях може да се осъществи контакт и комуникация. Но с каква апаратура? Въпреки познанията си по физика и инженерство, Сапогов така и не намира отговор на този въпрос. Или го е намерил, но не е успял да го сподели?

Плазмоидите – слабо изучено явление

От 1970 до 1974 година изследователят се премества в Жирновск, на 18 километра от Медведицкия хребет. Почти без да напуска аномалната зона, Степан Михайлович прекарва тези години. С какво точно се е занимавал – не е известно. Причината е, че физикът винаги е действал самостоятелно. Последната му публична поява е през есента на 1974 година, когато заявява, че плазмоидите са разумна енергия и че именно в осъзнаването на тяхната природа се крие възможността за пътуване на големи разстояния. Освен това, овладяването на разумната енергия би позволило създаването на двигатели на нови физически принципи и пътуване в далечния космос.

От 1974 до 1979 година Сапогов посещава няколко пъти Тибет, където се съхраняват знания за плазмоидите и светкавичните кълба, които древните тибетци смятат за души на хора. Макар физикът да не споделя тази хипотеза, той научава много от тези пътувания. Преди последния си поход към Медведицкия хребет, той споделя със съпругата си Людмила намерението си да осъществи контакт с плазмоидите. По негови думи това е много опасно за физическото му тяло, но ако успее – това ще бъде пробив в науката.

Минават 4 дни. Степан не се връща у дома. Организирани са издирвания, включително от негови колеги. Успяват да открият мястото на лагеруване – палатка, лични вещи, но липсва дневникът му. Малко по-късно, на т.нар. „склон на мълниите“, където най-често се наблюдават плазмоиди и светкавични кълба, издирващите намират обгорени страници от ръкописите на Сапогов. Възстановяването им е невъзможно, но откъсите съдържат любопитна информация.

Мненията за личността на изследователя и неговите трудове се разделят. Някои го смятат за шарлатанин, който не е направил никакви открития, а всичко описано в полуизгорелия дневник е просто догадки и фантазии. Други обаче вярват, че контактът е осъществен. Очаквано, физическото тяло не издържа, и Степан Михайлович преминава в друга форма – енерго-информационна.

Людмила разказва, че през 80-те години сънувала сън, в който непознат глас ѝ забранява да ходи на Медведицкия хребет и дори да мисли за среща с светкавични кълба и плазмоиди. Тя е убедена, че това е бил нейният съпруг. Той е намерил начин да ѝ предаде кратко послание. Между другото, подобно на Сапогов, на Медведицкия хребет, близо до „склона на мълниите“, изчезва още един изследовател – Николай Иванович Хлебалин.

Може би самият той се е превърнал в плазмоид?

Мъжът бил уфолог и мечтаел да види отблизо тризвезден НЛО, с които е известен Медведицкия хребет. Но също така твърдял, че светкавичните кълба и плазмоидите се намират в места, където връзката между нашия свят и друго измерение се изтънява.

В такъв случай може да се допусне, че самият Хлебалин, а преди него и Сапогов, просто са се преместили в една от другите реалности. Във всеки случай, нито един от ентусиастите не е открит, а що се отнася до плазмоидите и тяхната природа – това си остава една голяма загадка.