Тайните на Вимана. Защо все още не е пресъздадена нито една такава летяща машина

Бхарадваджа Махариши е учен, на когото дължим благодарност за забележителния трактат „Виманика Шастра“. Този древен текст е написан на една от най-старите форми на санскрит – езикът на брамините. Той разказва за фантастични летателни машини, за които се твърди, че са били използвани в древността за навигация в небето и космоса.

Дълго време учените не можеха да повярват на написаното в този трактат. Факт е, че авиацията и астронавтиката са сравнително скорошни развития в нашата цивилизация, докато „Виманика Шастра“ е на хиляди години. Фактът, че е написана на древна форма на санскрит, говори сам за себе си. Да, тя е пренаписана в началото на 20-ти век и преиздадена за широка аудитория през 1952 г., но това не може да се счита за годината на авторство. Между другото, друг детайл, показващ древността на „Виманика Шастра“, е споменаването ѝ в най-древните индийски епоси като книга, посветена на полети през Вселената и в земната атмосфера.

Интересното е, че трактатът е пълен с диаграми и инженерни чертежи. Всички указания за материали, гориво, сплави и принципи на работа като цяло обаче са непреводими от древен санскрит. За съжаление, все още не е направен точен превод на „Виманика Шастра“, което прави невъзможен опитът за изграждане на вимана – летящото превозно средство на древна Индия.

Въпреки това, беше възможно частично да се разбере значението на текстовете. Например, оказва се, че е имало три вида вимани:

Астрални – позволяващи пътуване до други светове

Космически – позволяващи пътуване из Вселената

Атмосферни – позволяващи пътуване от континент на континент в рамките на една планета

Най-тромави били космическите кораби. Те можели да поберат десетки хиляди хора и включвали всичко необходимо – гори, полета, планини, водни басейни – така че хората дори не усещали, че са на друга планета или в друга звездна система по време на полета си.

На хората е било забранено да използват астрални вимани. Тялото, като правило, не можело да издържи на стреса и да пътува до други измерения. Колкото и опити да са били провеждани, те никога не са били успешни. Всъщност информацията за този тип летящи превозни средства е изключително ограничена. Грубо казано, богове или полубогове са се качвали на такъв кораб и са летели до определени точки, разпръснати по Земята. В един момент са достигали точка, където е бил възможен скок в друго измерение.

Най-разпространените и лесни за употреба били атмосферните вимани. Според описанието във „Виманика Шастра“, дори деца можели да управляват малки летателни машини. Това означава, че летателните машини не били особено сложни. Имало обаче и такива, които можели да бъдат управлявани само от специално обучен екип от специалисти.

Друго изумително откритие е направено от преводачи сравнително наскоро. Оказало се, че астралните вимани се захранват от слънчева енергия. В центъра им се намирал кристал, който светел ярко като слънцето, но бил безопасен, тъй като бил затворен в специална капсула, която съдържала топлината и яркостта.

Космическите вимани действали с етер – невидима божествена субстанция, която позволявала движение из Вселената с огромна скорост.

Какво гориво са използвали атмосферните вимани, остава загадка. Твърди се, че е използван живак, но той също така е освобождавал кислород – процес, който учените все още не са открили.

Въпреки това, преводаческата работа и опитите за възпроизвеждане на сплавите и различните горива продължават. Може би един ден „Виманика Шастра“ ще помогне на нашите специалисти да пресъздадат легендарната вимана. За съжаление, много изследователи смятат, че всичко това са глупости и подобни опити няма да дадат резултати, тъй като всичко описано в трактата не е нищо повече от измислица и фантазия на автора.