Кои са били боговете на Египет? Бъдещите фараони трябвало да преминат шест изпитания от върховните божества

Разбирам отлично, че когато става въпрос за извънземни, много читатели автоматично преминават към скептицизъм. Това не е изненадващо; и аз самият бях също толкова скептичен към подобна информация в миналото. Но след десетилетия изучаване на разнообразни материали, за мен стана ясно и очевидно, че представители на по-напреднали цивилизации наистина са посещавали Земята в древността.

Местата на контакт включват Египет, Шумер, Месопотамия и империите на маите и ацтеките. Доказателствата за тези събития са изобилни. Кодексите на маите, шумерските клинописни плочки, египетските папируси – всички древни източници описват палеоконтакта в различна степен. Днес бих искал да обърна внимание на обреда за възкачване на фараонския трон.

Преди да встъпи в длъжност, бъдещият фараон трябвало да премине през няколко обряда и ритуала. Около второто хилядолетие пр.н.е. те били частично премахнати и частично заменени. Но първоначално участвали самите богове: Ра, Шу, Озирис, Сет, Тот и Маат. Тези шест божества имали задачата да изпитат избраника и да му предадат своята сила, мъдрост и енергия.

Според древните източници, онези, които се готвели да станат фараони, участвали в шест обряда. Благоволението на Ра им позволявало да овладеят слънчевата енергия. За да направят това, трябвало да докоснат символа на слънцето над главата на бога с две ръце. Ако избраникът оцелеел и слънчевата енергия не го убивала, той бил годен да управлява страната.

По желание бог Шу можел с жезъла си да създаде толкова мощно торнадо, че да унищожи всички градове на Египет за миг. Той обаче не бил склонен към гняв. Въпреки това, по време на ритуала, създавал малка вихрушка. Ако избраникът му устоявал, това означавало, че бъдещият фараон е уверен и готов да се противопостави на несгодите.

Озирис бил съдията на душите на починалите. Неговата задача била най-трудната. Той вземал душата на бъдещия фараон и проверявал дали е достоен за трона. Ако била чиста, богът дарявал на душата амулет, който я предпазвал от лъжливи изкушения. В противен случай Озирис можел да не върне душата в света на живите. Той имал правото да убие потенциалния владетел.

Сет, богът на гнева и разрушението, бил важен съветник, когато Египет бил подложен на атака. Той можел да разгроми цели армии само с ума си. Рядко използвал тази способност. Фараонът трябвало да демонстрира стратегическите си умения и да играе сенет с бога. Сет винаги печелел, но по време на играта следял мислите на играча. Ако те били фокусирани върху планирането на следващия ход, ритуалът се считал за завършен. Бъдещият владетел трябвало да се концентрира върху решаването на проблема и да не се разсейва от странични мисли.

Тот водел интелектуални дискусии. Неговите знания били безгранични, но въпросите му били земни. Чрез този тест богът определял дали бъдещият фараон притежава добри знания. С други думи, глупак не можел да стане владетел. Като знак за завършване на ритуала, Тот връчвал на човека своя печат, който помагал да се намери правилният отговор в трудни ситуации.

Единствената богиня, участвала в тези събития, била Маат. Богинята на истината и справедливостта довеждала със себе си десет египтяни. Някои били истински престъпници, други – невинни. Организиран бил съдебен процес, като на бъдещия фараон била възложена ролята на съдия. Ако изпълнел задачата правилно, започвала коронацията. Ако сгрешел, Маат, като богиня на справедливостта, сама произнасяла присъда и избраникът оставал без нищо.

Както виждаме от тази информация, така наречените богове на Египет са били съвсем реални същества. Не, те не са били супергерои от кинематографичната вселена на Marvel. Най-вероятно са били пратеници от други светове. Точно както славяните са имали свят, наречен Прав, където са живели боговете, така са имали и египтяните. Друга теория твърди, че тези същества са били напреднали извънземни, които в течение на няколко хиляди години са помагали на хората да се развиват. Според мен и двата варианта са по-правдоподобни от академичната хипотеза, че всички богове са просто измислени.