Лъкът на Арджуна може да е лазерен лъч: Съществувала ли е високоразвита цивилизация от богове в древна Индия?

Арджуна, един от ключовите герои в древния индийски епос „Махабхарата“, е владеел уникално оръжие, което използвал, за да побеждава страховити врагове, полубогове, демони и цели армии. Културни учени и изследователи на древни текстове са били заинтригувани от подробните описания на това оръжие и неговите способности.

Гандива е магическият лък на Арджуна. Смятало се е, че притежава собствен интелект, далеч надхвърлящ човешкия. Героят от епоса трябвало само да помисли и десетки хиляди огнени стрели полетявали към враговете му. Освен това, лъкът бил съставен от неизвестно вещество. В епоса се твърди, че е създаден от междусветни пътешественици и полубогове.

Гандивата била неразрушима. Появявала се на различни места из вселената само по желание на Арджуна. При изстрелване издавала невероятно силен звук, придружен от вълна топъл въздух, която се разпространявала на огромни разстояния. Много изследователи смятат, че Гандивата всъщност не е лък, а високотехнологично оръжие, създадено от представители на цивилизация, възприемана като полубожествена поради изключително високото си ниво на развитие.

Лингвисти предполагат, че думите „лък“ и „стрели“ могат да се тълкуват преносно. Технически, Арджуна може изобщо да не е използвал лък, а друг вид оръжие – например лазер. Но тъй като терминът „лазер“ не е съществувал в древна Индия, епосът го е заменил със съвременен еквивалент – лък, макар и божествен.

Ако това е вярно, тогава следва, че по времето на Арджуна на Земята е съществувала цивилизация, далеч превъзхождаща нашата. Но до каква степен епичната поезия може да се счита за отражение на реалността? Въпросът остава спорен. Независимо от отговора, е доста интересно да се замислим дали високоразвити цивилизации са съществували на Земята преди съвременното човечество и ако е така, може би те са били вдъхновение за древни произведения като „Махабхарата“.