Високотехнологични следи от пробиване в твърда скала. Какво би могло да се използва за пробиване в скали като тази преди хиляди години?

Според официалната историческа гледна точка, началото на бронзовата епоха – и с нея възможността за пробиване на кръгли отвори в твърди скали – настъпва около 3000 г. пр.н.е. Многобройни археологически находки обаче показват, че най-твърдите материали като обсидиан, гранит, мрамор, диорит и базалт са били пробивани много преди появата на бронзови или диамантено покрити свредла. Това остава загадка за съвременната наука.

Например, в Египет е открит диоритов блок с перфектно завършен отвор – без отчупвания, пукнатини или дори милиметрови отклонения. Египтолозите датират обработката към пика на производството на диорит – около 2800 г. пр.н.е. Дори ако приемем, че е използвана бронзова бормашина, диоритът не би могъл да бъде обработен по този начин без лазерно оборудване. Поне така смятат съвременните експерти по камък. Очевидно древните майстори са знаели някакъв таен метод.

В древни мегалити в Австралия са открити десетки прецизно обработени отвори, идентични с тези, намерени на Азорските острови. И в двата случая скалата е изключително твърда, а подобен резултат не би могъл да се постигне с примитивни средства. Дори съвременните ръчни инструменти трудно биха постигнали такава прецизност. Възрастта на Азорските острови остава неизвестна, но местните австралийци твърдят, че отворите винаги са били там, откакто се помнят.

Най-древните доказателства за пробиване са открити в Индия, Китай и Турция. Те датират отпреди приблизително 7000–8000 години. По онова време майсторите не познавали бронза и според академичните изследвания най-много са разполагали с камък и дърво. Но как са успявали да обработват толкова добре мрамор, гранит, обсидиан или базалт? Вероятно са използвали пръчка и са пробивали в продължение на векове – така гласи официалната теория.

В Месопотамия е открит блок с пробит отвор – дълъг над 50 сантиметра и с диаметър 12 сантиметра. Никой не знае какъв инструмент е използван за пробиването му. И никой не е проучил въпроса задълбочено. Древните митове разказват за технологични устройства, за които се твърди, че са дарове от боговете. Сред тях е червеят Шамир, който можел да прокопае през всеки камък и оставял след себе си точно кръгли дупки. Съществува и слънчевият диск в Индия, който изгарял всяка скала. А диамантеното копие на малтийската болонка можело да пробие дори най-твърдия камък – дар от същества, живеещи в моретата.

Но учените игнорират тези истории, предпочитайки да вярват, че твърдите скали са били пробивани в древността с помощта на дърво, пясък и вода.