В Сахара живее огромна змия, която се храни с камили? Свидетелства на очевидци и експертно мнение на серпентолог

В древните арабски предания често се споменават огромни змии. Ако се вярва на тези митове, гигантските влечуги се чувствали комфортно през деня, като се криели дълбоко под пясъка. А когато настъпвала нощта, страховитите хищници изпълзявали на лов.

Съществуват най-различни подробности за срещи с подобни същества. Има дори разказ за битка между тридесет войници на султана и такава твар. „Среднощ се раздвижиха дюните и в средата на оазиса над пясъците се издигна змия. С първата си атака тя с мощната си опашка повали няколко души и камили. Въпреки острите мечове, не ѝ се нанасяше сериозна вреда, затова се наложи да се прибегне до хитрост. Използването на отрова върху стрелите бе единственият начин да се укроти змията. Но стрелите не пробиваха дебелата ѝ люспеста кожа. На помощ дойдоха копията. Обилно напоени с отрова, те успяха да поразят чудовището. Султанът бе спасен. Онези, които се сражаваха за честта му и паднаха в битката със змията, ще бъдат кремирани или погребани с почести на връщане. Ще решим сутринта.“

Гигантски змии в пустинята Сахара са наблюдавани още в древността 

На този разказ му се приписва възраст над 3500 години. Преводът е донякъде свободен, но смисълът е ясен. Какво е това огромно същество, което може да обитава суровата пустиня? Откъде намира храна? За такъв голям хищник е необходима хранителна база, която очевидно не включва пустинни гризачи и скорпиони – основната фауна на Сахара. Логично погледнато, реалността на такава змия изглежда почти невъзможна. Изглежда като красива легенда, но съществуват и други свидетелства за наличието на голяма змия в Сахара.

През 1943 година, по време на бойните действия в Северна Африка, част от операциите обхващали територии от пустинята Сахара. По време на така нареченото трето настъпление на съюзниците, на френския военачалник Мари Пиер Кьониг било съобщено за огромна змия, която успели да застрелят. Гигантското влечуго изпълзяло на пътя и блокирало преминаването на техниката, затова било решено да бъде унищожено. За да освободят трасето, се наложило трупът на съществото да бъде привързан към бронемашина „Gendron“, и едва тогава успели да продължат. Може да се предположи какъв размер е била змията, щом се е наложило толкова усилия, за да се освободи пътят.

През 1966 година, по време на строителството на язовир в Мароко, голяма подземна змия била разсечена с помощта на кофа на багер. Чудовището се оказало почти 12 метра дълго, а на главата му имало червеникави израстъци, подобни на тези на легендарния василиск. Тогава за експертиза биоматериалът от змията бил изпратен в Париж и Рим. Според заключението на експертите – той принадлежал на неизвестен вид влечуго.

Бедуини разказвали как огромни змии нападали цели кервани 

През 1973 година в Алжир голяма змия изяждала добитъка на местните бедуини, а керванджиите се страхували да излизат в пустинята, за да не загинат от гигантското влечуго. На помощ пристигнали редовни войски, които с помощта на картечница застреляли хищника, излязъл на лов. Оказало се, че това е 19-метрова змия, която се хранела с камили.

Свидетелствата за подобни срещи са доста. Най-вероятно всички те не са възникнали без основание. Въпреки това, трудно е да си представим змия с дължина 10–20 метра, която се храни с обитатели на пустинята. По-вероятно е тя само понякога да навлиза в Сахара. Основният ѝ ареал неминуемо трябва да са джунглите, където фауната позволява изхранването на такива гиганти. Известният изследовател-серпентолог Брон Леси от развъдника за анаконди в Бразилия заявява, че големи влечуги може би са се запазили до наши дни. Разбира се, за това са необходими определени условия, най-вече – хранителна база. Но е известно, че змиите могат да издържат без храна до половин година. Като се вземе това предвид, е напълно възможно огромни представители на влечугите да обитават в близост до Сахара.