Рускиня е влизала в контакт с „сеятелите на живота“ пет пъти. Какво ѝ разказаха и защо това не прилича на фантазия?

34-годишната жителка на Новоросийск Лидия Игнатова твърди, че в продължение на два месеца е общувала с извънземни, които по-късно я отвели и в дома си. Удивителните подробности от тези събития тя споделя с изследователи от „Космопоиск“ през 2011 година. Подобни инциденти са регистрирани и преди този случай, като специалисти твърдят, че всяка година се случват стотици такива пътувания. Нека се отклоним за момент заради статистиката.

В САЩ през 2018 година са регистрирани около 3200 отвличания от извънземни. Само 107 души си спомнят всичко в подробности, а останалите е трябвало да бъдат поставени в състояние на регресивна хипноза, за да се установи какво точно се е случило. И това са само известните случаи – колко още остават скрити, можем само да предполагаме. Така че ситуацията не е единична, просто никой не иска да ѝ обърне внимание и да поеме отговорност.

Контактът понякога не минава без последствия.

Връщаме се към Лидия. Жената работи като начален учител и вече над 10 години обучава деца. Както е известно, хора с нестабилна психика не се допускат до такива институции, а служителите преминават ежегодна диспансеризация, включително при психолози. Затова язвителните коментари от „остроумни“ наблюдатели само подчертават тяхната глупост.

Всичко започва през април 2011 година. В нощта между 13 и 14 април Лидия не може да заспи. В гърдите ѝ се появява усещане, сякаш някой я стиска в менгеме. Уплашена от възможен здравословен проблем, тя вика линейка. Когато пристигат, пристъпът вече е преминал, но ѝ препоръчват да се прегледа. Диспансеризацията не открива никакви здравословни проблеми.

Вторият пристъп идва на 28 април. Тогава се случва и първият съзнателен контакт. Жената разказва, че се е озовала в странно състояние – не ѝ е било нужно да диша, не усещала пулс или сърдечен ритъм. Внезапно в съзнанието ѝ се появява картина – нещо като спомен, но не точно.

Пред нея се намират три ярки жълтеникави сфери, около които се въртят десетки малки каменни или метални парченца. Зад сферите има черни конструкции с загадъчен сложен орнамент. В тях има игли или шипове, от които излизат лъчи към сферите. Те се приближават към Лидия. След това тя „се събужда“.

Разказва всичко на съпруга си, който ѝ препоръчва да се консултира с психолог, подозирайки психосоматичен проблем. Лидия отказва, страхувайки се от последствията за работата си. Вечерта на 8 май съществата отново нарушават съня ѝ. Този път тя чува гласа им.

Звуците, които издават сферите, приличат на мелодия – плавна, монотонна, съставена предимно от гласни, без резки преходи. Някаква сила я подтиква към обект, приличащ на голяма купа. В нея има блестящи триъгълни предмети, наподобяващи скъпоценни камъни с размер 3–4 см.

Един от тях се издига и спира на нивото на челото ѝ. След миг буквално се „вгражда“ в кожата над очите. В този момент Лидия усеща засилване на слуха, обонянието и зрението. Вече вижда лицата на сферите. Те я поздравяват и ѝ казват, че тя е много далечен потомък на тяхната цивилизация. Именно те отговарят за разпространението на живота във Вселената.

Жената е отведена пред огромно „огледало“, което внезапно се включва и се разделя на хиляди малки квадратчета. Във всяко има планета. „Това са обитаеми светове, които наблюдаваме от милиони години.“

Лидия не може да различи Земята сред тях – всички приличат на нашата планета. Тя пита: „Къде е Земята?“ Оказва се, че е в един от горните редове. Показват ѝ планетата от космоса, после Евразия, крайбрежието на Черно море и квартала, където се намира домът ѝ. Контактът приключва.

Тя се събужда в леглото си, изпълнена с впечатления. Този път тялото ѝ не усеща тежест, а дори се чувства отпочинало. Лидия не казва нищо на съпруга си и пази тайната. Всяка нощ чака нов контакт. Той се случва едва на 20 май.

Тя се озовава отново в познатата зала. Подхожда към гигантската купа и се опитва да вземе камък, но той се отдалечава. Сферите издават тревожен звук. Лидия разбира, че греши.

Накрая камъкът сам достига челото ѝ. Тя се приближава към голям екран и започва да разглежда планетите. Някои изображения са размазани. „Защо?“ – пита тя.

Една от сферите отговаря: „Развитието на живота може да тръгне по неблагоприятен път. Тогава разумните същества остават на животинско ниво. Тези планети попадат в сенчестия сектор.

Те могат да се върнат към правилния път, но това може да отнеме милиони години. Вашата планета е достигала високо развитие десетки пъти. Първата цивилизация е съществувала, когато е имало един континент. Унищожена е от глобален катаклизъм.

Втората се развива по океанските брегове, но еволюцията създава гигантски хищници, които не могат да оцелеят. Третата цивилизация избира техническия път и се самоунищожава. Следващите повтарят същите грешки.

Сега вие доминирате като биологичен вид. Преодолели сте много стихии и катаклизми. Най-удивителното е вашият път – не само технологичен, но и духовен. Този симбиоз е ключът към развитие на разума. Но имате сериозни проблеми. Развивате се по-бавно, отколкото изисква броят ви.

Ако продължи така, до края на века ще сте над 20 милиарда, а все още живеете само на една планета. Това е проблем. Второто, което ни тревожи – стремежът към конфликти. Вие сте един биологичен вид – насочете силите си към развитие. Иначе и вашата планета ще попадне в сенчестия сектор.“

Контактът приключва рязко. Темата явно разстройва „сеятелите на живота“. Следващата среща идва чак на 17 юни. Лидия отново е с извънземните. След необходимите процедури тя пита: „Какво мога да направя за човечеството?“

Отговорът я шокира: „Нищо. Нямаме право да се намесваме след определен момент. Той е отдавна преминат. Ние само изпълняваме възложеното. Такива като нас има безброй във Вселената. В глобален план никой не се интересува от малка планета, каквито има трилиони. Ние искахме да ти покажем нещо, преди да се отправим към друга планета.“

На Лидия ѝ бяха показани десетки светове. Някои от тях били толкова огромни, че на тях живеели същества с размери от няколко километра. Особено ѝ се запечатала в съзнанието една планета, чиято цивилизация била обединила всички живи същества и растения в единен биологичен организъм. Това космическо тяло мислело в единен ритъм, но никой не можел да действа против правилата.

Сферите ѝ показали и своята планета. Тя представлявала гигантска желязна сфера, в чиято вътрешност се намирал свят от портали. Всеки портал водел към различен край на нашата Вселена. Правело впечатление пълното отсъствие на растения и животни – царяло каменно-метално безмълвие.

Лидия попитала: „Какво се е случило с вашата планета?“ Един от събеседниците ѝ отговорил: „Техническият прогрес унищожи всичко живо на нея и бе решено тя да се използва като огромен разпределителен пункт във Вселената. Но същият този прогрес ни позволи да се заселим в други галактики.

Всъщност, ние изглеждаме съвсем различно. С помощта на инсталации, разположени зад нас, сме безсмъртни. Съзнанието ни е потопено в тези конструкции и изпълняваме мисията си – разпространение на живот във Вселената. Ако ни видиш в истинския ни облик, ще се уплашиш.

Височината ни е около 30 пъти по-голяма от вашата, а телата ни имат сложна седмолъчева симетрия. Във всеки организъм при раждане се поставя капсула с биороботи, които предотвратяват стареене и болести. Заселили сме над 100 галактики, подходящи за нашето съществуване. Изходът в космоса е възможен само в такъв енерго-информационен вид. Запомни – ти не можеш да промениш нищо, но вярваме, че тази среща ще остане в съзнанието ти завинаги.“

Лидия Игнатова се събудила и никога повече не преживяла подобно нещо. С времето спомените и усещанията не избледнели – тя мислела все повече за случилото се. Когато научила за уфолозите и ентусиастите, с радост споделила информацията. Контактите продължавали само по няколко минути, но това време било достатъчно, за да преобърне съзнанието на човек.

Трябва да се отбележи, че Лидия не е първата, която е общувала с подобни „сеятели на живот“. Още през 70-те години на миналия век един тибетски монах съобщава за тях. През 80-те години няколко контактни лица от САЩ и Япония също повдигат този въпрос. Един инцидент може да бъде фантазия, два – вече предизвикват размисъл, а когато десетки хора съобщават еднакви подробности, това вече изисква сериозно изследване.