Дванадесет селища, обитавани от същества с височина под един метър, са открити в Иран. Верни ли са митовете за гномите?

Неотдавна попаднах на новината, че археолози са открили „долина на лилипутите“ в Иран. Намерих я за доста необичайна, дори изумителна. Започнах да проучвам въпроса и се оказа, че в Иран наистина са открити 12 селища с къщи с височина само 1,2 метра. Общото население на тези градове е достигнало 33 000 души. Но къде са отишли тези джуджета и кога изобщо са живели?

Изненадващо, експертите не откриха скелети или погребения на тези места. Това доведе до идеята, че селищата не са били жилищни. Тази теория обаче по-късно беше отхвърлена. В миниатюрните сгради бяха открити малки ръчно изработени кани, купи, чинии, чаши и примитивни инструменти – с други думи, предмети от ежедневието.

Накрая археолозите се натъкнали на скелет, вероятно принадлежащ на жител на едно от селищата. Изсъхналата мумия е била висока само 27 сантиметра. Учените определили, че принадлежи на петгодишно дете. Ако приемем, че ръстът на жителите е бил приблизително 70–80 сантиметра, изглежда доста пропорционален. Детето е живяло около 1400 г. сл. Хр.

Древните ирански митове и писмени източници сочат, че подобни селища са се обединявали в единна общност. Културният център е било малкото село Махуник, което според различни източници е било обитавано още преди 5000 години. Този мистериозен народ с нисък ръст оцелява до XIX век, след което е унищожен като последователи на демоничния бог Ариман.

Уви, човечеството многократно е унищожавало мистериозните обитатели на нашата планета. Според индийските митове, те са се борили с разумни същества от океана. Китайските и западнославянските митове изобилстват с препратки към схватки и войни с влечугоподобни хуманоиди. Южноамериканските индианци, подобно на племената от Югоизточна Азия, са преследвали малки хора-мишки и феи в джунглата.

Какви хора са били тези, предстои да видим. Трябва да кажа, че колкото повече митове чета, толкова повече се убеждавам, че нашата планета някога е била обитавана – а може би и все още е – от огромно множество интелигентни същества. Да, човек може да отхвърли цялата тази информация като приказка, но дори приказката е лъжа и въпреки това съдържа намек. Човечеството, като цивилизация, никога и в нито един момент от историята си не се е отнасяло хуманно към живите същества около нас. Напротив, хората са ги възприемали или като по-нисши, примитивни, недостойни за живот, или като конкуренти за надмощие – и винаги са се стремели да ги унищожат.