Лесно ли е да „пренапишеш“ историята? Примери, които показват защо не трябва да се вярва на всичко, написано в учебниците

Защо толкова много хора са недоволни от историята? Ами, в учебниците пише, че славяните нямали държава, а преди Кирил и Методий дори нямали писменост. И няма нужда да се измислят всякакви Хипербореи, Атлантиди, Тартарии – всичко това било глупости и фантазии. А индианците не били избити основно от европейците, а загинали в междуособни войни. След още 30 години в учебниците на Европа и САЩ вероятно ще пише, че СССР е нападнал Германия, а също и че е хвърлил ядрена бомба над Япония…

Стига примери. Да, в учебниците по история със сигурност има и достоверни неща. Но за да се разбере как се е писала историята, ще дам само два кратки примера – а вие сами решете дали да вярвате на академичната трактовка или не.

През XIX век от археологически разкопки в Месопотамия са изнесени десетки хиляди артефакти. Много от тях, за съжаление, са били разрушени от времето. Въпреки това, преводът на древните текстове е поет от академични умове – дори когато текстовете са били непълни.

Ярък пример е работата на Дж. Смит, който от 1869 до 1878 година превежда няколкостотин древни шумерски текста. Не е тайна, че той е бил специалист, готов да се заеме с най-сложните задачи. Затова именно на него са поверени счупени или частично разрушени артефакти с текстове. Така той се заема с превода на шумерския мит „Енума Елиш“.

Дж. Смит превежда „Енума Елиш“

Табличките, върху които е написан текстът, са силно повредени – липсващата част заема буквално 60–70% от целия текст. И – о, чудо! – Дж. Смит все пак успява да направи „свързан“ превод. Как? Много просто – липсващите части той заменя със сцени от други митове, често използвайки библейски сюжети. И няма значение, че това са две напълно различни култури. В крайна сметка се получава „добър“ резултат!

Вторият пример се отнася до академични учени, които признават следната версия за завладяването на древния град Мерв от монголите през 1219 година. Според тяхната трактовка, нашествениците влизат в града и унищожават всички жители – старци, жени, деца. Всички. Без изключение. Същите историци посочват, че по онова време в Мерв са живеели около 500 хиляди души. Ето такъв ужасен геноцид се случва през 1219 година.

Година по-късно избухва въстание на местните жители (които уж са били изтребени през 1219 г.). В него участват отново 500 хиляди души! Нашествениците бягат, но след няколко месеца се връщат с нова армия. И отново Мерв пада, и отново всички жители са унищожени. И пак се споменава цифра от 480 хиляди жертви. Това вече прилича повече на некромантия, отколкото на история. Но да оставим това.

Руините на град Мерв

Две години по-късно, през 1222 г., Мерв е освободен от армия от 10 хиляди души. Но още през 1223 г. градът отново пада, и пак монголите екзекутират около 400 хиляди мирни жители. Откъде постоянно се появяват тези хора в загадъчния град? Ислямски академични историци дори твърдят, че кръвожадните монголски нашественици са унищожили над 15 милиона души по време на завладяването на Средна Азия.

Разбира се, ако всеки жител на селищата и градовете е възкръсвал по 2–3 пъти, може би това е възможно. Но не ви ли се струва, че учените са прекалили с тази история? Аз лично не вярвам, че нашествениците са избили всички жители на Мерв, а година по-късно те чудодейно са възкръснали, за да се борят с врага. Това вече не е история, а „Властелинът на пръстените“. И след такива примери доверието към академичните историци вече не е толкова голямо. Съгласни ли сте?