Незавидната участ на жените в Шумер: Забранено е да четеш, да се разхождаш и да говориш – наказанието е смърт

В историята на човечеството има много примери за патриархат, но може би при шумерите той е бил прекален и най-суров. Жените от този народ със сигурност не са за завиждане. Не съм непременно за пълно равноправие – според мен мъжете трябва да доминират в определени области, а жените – в други, но такова разделение трябва да се контролира и да не се прекалява.

Мисля, че никой няма да се шокира от факта, че в училищата и другите учебни заведения шумерите изпращали само синовете си. Момичетата нямали право да се обучават. Дори в домашни условия им било забранено да четат. За това ги очаквали жестоки мъчения, включително и смърт. Ако момиче знаело да чете преди да се омъжи, съдбата ѝ била ужасяваща. Мъжете в Шумер не понасяли умни жени и всячески се стремели да ги унищожат.

Но това далеч не бил единственият забранен аспект от живота по онова време. Например, след като се омъжи, жената нямала право да допусне мръсотия в дома. Най-страшното провинение било, ако мъжът останел без закуска сутринта. В такъв случай той имал право да я изгони от дома и публично да ѝ отсече двете ръце, а вечерта на същия ден да се ожени за нова жена. От страх пред подобно наказание, жените ставали три часа преди съпрузите си, тихо приготвяли храна и чистели дома.

В шумерските градове царял патриархат. Жените спели на пода до входа на дома. Ако нахлуели крадци, домакинята била длъжна да извика, за да събуди мъжа. Тогава той бягал през прозореца и викал стражата, а жената оставала сама с крадците – нямала право да напуска дома. В такива случаи жените рядко оставали живи, но ако избягала навън, я очаквала смърт.

Стигнало се до абсурд. Жените и мъжете говорели на различни езици. Мъжкият бил пълноценен – можело да се пише на него, нямало ограничения в произношението. Азбуката на женския диалект на шумерския език съдържала 9 букви, от които само 2 били гласни. В женския вариант имало около 100–120 думи. Писането било забранено. Ако жена говорела с мъжа си на мъжкия език, той можел да я убие.

Момичетата се омъжвали според възрастта си. Това било задължително. Ако откажела, я оставяли жива – изненадващо – но я прогонвали от селото. Шумерите имали свой аналог на съд. В него жената нямала право да говори, дори ако била жертва. Тя показвала нанесените ѝ рани или увреждания, след което съдията изслушвал мъжа, който ги причинил. В 100% от случаите мъжът бил оправдан, а жената обвинявана в клевета.

На жената било забранено да излиза извън оградата на дома си. Ако по някаква причина нарушела това правило, я очаквало наказание – 200 удара с камшик или отсичане на стъпалата. Затова за покупки винаги ходели мъжете. В шумерските градове имало пазар за птици. Там продавали птици и животни. Най-добрият подарък за жена се считала животинка или птичка, но тя нямала право да избира. Представете си – очаквала певческа птичка, а мъжът ѝ носел козле или крокодил.

Само на мъжете било позволено да се обучават, да четат и да пишат.

Животът на жените в Шумер бил изключително труден, с множество опасности и рискове. Според мен това е чудовищно прекаляване. Според различни данни, само 40% от жените запазвали всичките си крайници по време на брака. А най-страшното за една съпруга било, ако мъжът ѝ умре поради болест или друга причина. Вдовицата трябвало да оплаква мъжа си, докато умре от глад и жажда. Било ѝ забранено да яде, да пие и, фактически, да живее.

Важно е да се отбележи, че всичко това било актуално само в ранните етапи на шумерската държава. По-късно настъпил период на равноправие. Жените получили свободи, появили се и женски божества. Но първите векове били истинско мъчение и чудовищна несправедливост.