Алтайската легенда за Змейната планина: Защо казаното в митовете е истина

Алтайските легенди постепенно се оказват истина. Последните научни открития позволяват да се предположи, че в митовете и легендите на различни народи почти винаги е заложена истина. Тя може да бъде приукрасявана, тъй като тези истории често са били предавани устно и са се обогатявали с нови детайли, но основата на тези разкази в 90% от случаите има реален прототип.

Пример за това е Змейната планина, разположена в град Змеиногорск, която се смята за мистично място. И винаги е била възприемана така. През XIII–XIV век местните жители открили планина, покрита със сребро и злато. Цялата била прорязана от кръгли проходи, което накарало хората да вярват, че те са направени от змей – пазител на местните богатства.

Ако се вярва на местните старожили и фолклористи, през 1346 година няколко мъже разговаряли с представител на народа чудь, който казал: „Ако влезеш в планината, можеш да излезеш в друга страна. А тези проходи не са направени от змей, а от нашите предци и от нас.“ Това означава, че митичният народ чудь с белите очи не само е съществувал, но и е прокопал хиляди километри тунели.

Дълго време учените отказвали да вярват в тези истории, докато след векове до императрица Елизавета достигнала вест, че в тези пещери има самородни късове сребро и злато с размер на конска глава. Незабавно била организирана експедиция, която довела до откриването на изключително богато находище на мед, злато и сребро. Копачите често разказвали на охраната, че дълбоко в тунелите виждали „лопаришки“ – малки същества с кирки.

Що се отнася до тунелите под Змейната планина, последните изследвания позволяват да се твърди, че те водят в различни посоки и свързват Уралските планини, планинските масиви около Каспийско море, достигат до Читинска област, а няколко разклонения водят към Памир. Да се предположи, че те са създадени от подземни води, би било погрешно. Стените на тези тунели са издълбани с някакъв инструмент. Според свидетелства на очевидци и съпоставяне на факти може да се заключи, че тунелите са ръкотворни и са дело на народа чудь.

Интересното е, че Змейната планина се явява като център на цялата колосална подземна конструкция. Именно оттук във всички посоки се разклоняват вериги от тунели. Староверците и до днес често посещават Вологодска, Самарска област, Алтайския край и други региони на страната, за да се допитат до чудь. Общо подобни центрове като Змейната планина има пет. Три от тях са отдавна известни и вече изчерпани, а два могат да бъдат открити само ако хората се освободят от алчната власт на змея и осъзнаят истинската същност на тези легенди.

Изследователят Ернст Мулдашев в една от своите книги описва малки каменни къщички, открити в тунелите на Алтай. Според него змей е сакрален символ на богатството. За да бъде победен, човек трябва да се сдобие с подземните богатства, но без да стане алчен и покварен, иначе може да попадне под властта му. Чудь е именно народът, който е победил загадъчния змей. Това се потвърждава както от легендите на староверците, така и от митовете на фолклористите.

Така наблюдаваме пример за това как не бива да се отнасяме към митовете. Те не са просто празни приказки – във всеки от тях може да се улови същността – сакралното трептене на истината. И ако я осмислим, тогава приказката ще се превърне в действителност. Ще се открият входовете към тунелите и чудь ще се покажат като общителни същества, а не като мистичен елемент от алтайските легенди.