Разказ на момиче от Лабитнанги, което често виждало НЛО. Как завършиха редовните контакти с представители на ВЦ?

Хората по принцип се делят на два типа – материалисти и идеалисти. Към първите спадат почти всички учени от академичната школа, а повечето алтернативни мислители – към втората група. Убеден съм, че тази статия ще бъде интересна и за двете страни. Въпреки това, да се провери истинността на прочетеното е изключително трудно. Това е по-скоро въпрос на вяра. Аз – вярвам. Този разказ е преразказ по думите на човек, който е преживял всичко описано лично.

Всичко започва през 1974 година в малкото градче Лабитнанги (Ямало-Ненецки автономен окръг, Русия). По това време нашата героиня – Елена – е едва на 8 години. Заедно с баща си тръгват на поход в планината. Такива разходки били обичайни за семейството. По-възрастните обичали природата и приучавали момичето към това.

Красотата на природата край Лабитнанги 

Гледката към долината била прекрасна, особено по залез. Любимата картина на Елена – розово-оранжевото небе над родния град и няколко езера в далечината. По време на едно такова наблюдение момичето забелязва спираловиден черен обект. Въртял се като тирбушон. Елена веднага насочила вниманието на баща си към странния обект. Внезапно ѝ се завило свят и тя изгубила съзнание.

Събудила се вече у дома, заобиколена от близките си. Повикали лекар, който казал, че изглежда като мозъчно сътресение, макар бащата да уверявал, че дъщеря му не е падала и не се е удряла. Топлинен удар също бил изключен. А самата Елена след няколко дни разказала, че сънувала как към нея се обърнали бледи сферични същности. Те не говорели, а издавали мелодии – сякаш музика. Тогава никой не обърнал внимание на думите на детето. Но самата Елена запомнила детайлите от видението много ясно.

Реконструкция на спираловидното НЛО над планината

Историята постепенно била забравена, но 12 години по-късно – през 1986 г. – вече 20-годишната Елена, по време на поход към местата, където я водел баща ѝ (вече покойник), отново срещнала старите „познати“. Този път спираловидното НЛО не летяло, а се издигало и спускало перпендикулярно на земята. Намирало се на няколкостотин метра от противоположната страна на Лабитнанги. Елена се взирала в него, опитвайки се да го фокусира, но не успявала. Накрая почувствала неразположение и паднала върху камъните.

След два дни се събудила у дома. Роднините били озадачени. Повикали лекари, но те не открили никаква причина за състоянието ѝ. Елена напомнила на майка си за съня отпреди 12 години и казала, че „те“ отново са дошли. Опитвали се да я разубедят, но тя отказвала да приеме, че всичко е измислица или просто сън.

През 1990 година историята се повторила. По някаква причина при контакт с неизвестните сили Елена губела съзнание и в това състояние виждала бледи сферични плазмоиди, които издавали странни звуци. Тя се опитвала да ги систематизира, но не можела да ги опише с човешки думи – толкова необичайни били.

1994, 1995, 1997, 1999, 2004, 2006 (два пъти), 2008, 2009, 2011, 2013, 2014 и 2016 – това са годините, в които контактът с извънземни или други същности се повтарял. Всички случаи имали едни и същи елементи – загуба на съзнание, спомени от сънища, а през 2006 г. Елена твърди, че е била на борда на този спираловиден кораб.

Външно той изглеждал малък, но вътре бил просторен и изобщо не бил спираловиден – това било маскировка. На борда я посрещнали 7 бледи същности. Елена се опитала да се види в огледало, но видяла само жълт сферичен сгустък – сякаш това била душата ѝ.

Според хипотезата на Елена, по време на контакт с тези същества душата напускала тялото, затова физически тя губела съзнание, но мислено се пренасяла при тях. Вероятно те изглеждат различно от това, което възприема съзнанието. Защото и себе си жителката на Лабитнанги видяла като енергиен сгустък.

Плазмоидите – форма на разумен живот? 

За този случай Елена разказвала на Вадим Александрович Чернобров и други уфолози. За съжаление, през 2016 година тя починала от неизяснено заболяване. Тялото ѝ било открито в планината край Лабитнанги. Трудно е да се коментират подобни епизоди, но според една от хипотезите, момичето се е отказало от физическото си съществуване и е заминало с извънземните в други светове. Съществува мнение, че пътуването с някои видове НЛО не изисква физическа обвивка, и за такива преходи хората се нуждаят от друга форма на съществуване – енергоинформационна.

Много жалко е, че академичната наука обръща толкова малко внимание на подобни контакти. Според мен, да очакваме визита от други цивилизации в центъра на световните столици е самонадеяно. Ако те посещават нашата планета, то го правят с лични визити – както в случая с Елена. А вие какво мислите по този въпрос?