Временна аномалия в дълбините на мината. За една смяна работникът остарял с 60 години

Учените упорито отхвърлят възможността за създаване на машина на времето. Но какво да кажем за стотиците инциденти с времеви сривове? Да, към днешна дата технически апарат, наречен „машина на времето“, не е създаден. Но ако подобни случаи се случват в природата, това означава, че теоретично могат да бъдат възпроизведени и в лабораторни условия. Още в младостта си се интересувах от случаи на спонтанно преместване във времето и пространството. Тогава имах абонаменти за множество научно-популярни издания и често четях за подобни събития.

Запомнил съм една публикация, не си спомням името на списанието, но тя излезе през 1984 година. В нея се говореше за времеви портали в небето, водата и земята. Авторът твърдеше, че за подобна аномалия няма значение в каква материя се появява. Най-страшното е, че всеки може да попадне в нея. Невъзможно е да се установи мястото на появата и времето на активиране на следващия времеви портал. Но с какво са опасни те?

Описаният случай в публикацията беше ярка илюстрация на въздействието на времева аномалия върху човешкия организъм. Това се случило през 1981 година в въглищна мина близо до Норилск. Смяната наближавала своя край. Първите работници вече се изкачвали на повърхността, за да отидат в душовете и да се преоблекат. Няколко миньори се наложило да останат още половин час, за да довършат работа, която не успели да приключат навреме.

След като изпълнили планирания обем работа, останалите напуснали мината. Но в съблекалнята станало ясно, че един от колегите липсва. Наложило се да се върнат в подземието за 20-годишния Виктор. Търсенето не дало резултат. Работниците се свързали с ръководството, което от своя страна уведомило милицията. Инцидентът придобил мистичен оттенък, когато не били открити никакви следи от миньора. Докато се изяснят обстоятелствата, мината била временно затворена.

Мините по принцип са опасни. А освен това съдържат и аномалии. Следователите подозирали, че може да е възникнал битов конфликт, но всички от колектива отричали тази версия. И както се оказало – с право. На третия ден от мината излязъл дълбоко възрастен мъж в работно облекло. Той буквално ридаел, виел, не можел да произнесе нито дума. Очевидно познавал обстановката и се насочил към душовете. Милиционерите се обърнали към него, за да разберат как е проникнал в запечатаната мина, но не получили отговор. Игнорирайки ги, старецът упорито продължил към съблекалнята.

Нищо неразбиращите служители на реда го последвали. Първото, което направил непознатият – приближил се до огледалото и завил неистово, като животно. По лицето му потекли сълзи, паднал на пода и изпаднал в истерия. Милиционерите бързо събрали всички работници от мината, но никой не успял да разпознае странния миньор. В джоба на работното му облекло било открито удостоверение, принадлежащо на изчезналия 20-годишен Виктор.

По-нататъшното разследване показало, че младият специалист се забавил малко в мината и изостанал от колегите си. Когато стигнал до асансьора, той вече бил тръгнал нагоре. За да не губи време, Виктор решил да поработи още малко, но като се отдалечил в далечния край на мината, преживял нещо страшно и необяснимо. Всичко около него било осветено от светкавица, а самият млад работник се озовал на непознато място. Не можел дори да го опише, тъй като зрението му рязко се влошило, слухът почти изчезнал, а тялото било обхванато от непоносима слабост.

След известно време светкавицата се повторила и Виктор се озовал обратно в познатата мина. Когато излязъл от нея, видял, че ръцете му са покрити с бръчки и не може да държи инструментите, които му се стрували тежки. 20-годишният младеж се превърнал в дълбок старец. Той попаднал в някакъв портал и за кратко време, според усещанията му, остарял с 55–60 години според оценките на лекарите, които го прегледали в рамките на следственото дело.

Миньорът остарял моментално. Отпечатъците му показали сто процента съвпадение. Приятели и роднини успели да го разпознаят само по цвета на очите и бенката на тила. След като се установило, че това наистина е изчезналият Виктор, делото било закрито. След инцидента той живял само още два месеца, а мината била окончателно консервирана. Миньорите и колегите на пострадалия отказали да продължат работа в нея.

Този случай ярко илюстрира опасността от попадане в аномални времеви зони. Известни са достатъчно подобни инциденти, за да се приеме проблемът сериозно. За съжаление, учените все още не са „узрели“ да се заемат с изучаването на феномена време. А ако съществуваше уред, показващ такива аномалии на терена, подобни трагедии можеха да бъдат избегнати.