Вилюйската долина на казаните: Защо се нарича „Долината на смъртта“ и какво крият якутските блата?

Още от древни времена блатистите земи са били възприемани като враждебни, обречени и смъртоносни. Това важи с пълна сила за Якутия. Там се намира т.нар. Долина на смъртта – известна още като Вилюйската долина на казаните. Никой не знае със сигурност какво точно се крие в нея. Но ако се съпоставят различни разкази на очевидци, изследователи и пътешественици, може да се изгради доста ясна картина.

Да започнем с местното население. Тази територия е трудна за преминаване, но от древни времена евенките са били принудени да я прекосяват, тъй като оттам е минавал великият търговски път – номадският маршрут на евенките. Всеки, който е бил тук, знае, че може да се натъкне на огромни, кръгли метални конструкции. Ако са отворени, човек може да пренощува вътре. Но ако са затворени – дори приближаването до тях е опасно. Може да се разболееш. В рамките на три до четири седмици зъбите, косата и ноктите падат, появяват се черни петна по тялото и настъпва смърт.

Местните ловци и пътешественици винаги проверяват отдалеч дали казаните са отворени. Старейшините твърдят, че отворените казани са безопасни и винаги топли – дори през зимата снегът около тях се топи и човек може да спи гол вътре. Информация за тези обекти съществува още от края на XVIII век. Оттогава те бавно потъват в почвата и с всяка година все по-малко от тях остава над земята.

През 1933 г. изследователят Михаил Корецки от Владивосток съобщава, че по време на експедиция до Долината на смъртта е разговарял с много местни жители. Писмо за това се съхранява в архивите на Националната библиотека на Якутия. В него Михаил описва няколко истории, включително тази за ловец, който се опитал да пренощува в отворен казан, но вътре открил висок метален мъж с едно око. Уплашен, той избягал и никога повече не се върнал в долината на река Вилюй.

През 2006 г. чешкият изследовател Иван Мацкерле посещава Долината на смъртта. По време на експедицията той и неговите спътници изминават над 200 километра пеша и с лодки. Те носят със себе си уреди за засичане на аномалии. Благодарение на тях откриват котел! Инструментите започват да се държат хаотично, докато две групи изследователи плават над блатистата кал. Спускането е изключително опасно. С помощта на ехолот и сонди установяват, че под тях, на дълбочина 2,5–3 метра, лежи метален сферичен обект с диаметър поне 10–12 метра. Остават близо до него само около два часа, след което членовете на експедицията се разболяват.

Самият Иван Мацкерле изпитва задух, шум в ушите, болки в сърцето и главата. След завръщането си в Чехия търси медицинска помощ. Оказва се, че е получил несмъртоносна, но значителна доза радиация. Той умира седем години по-късно. Някои колеги свързват неочакваната му смърт с експедицията в Якутия. Иван се опитва да систематизира информацията от местните жители със собствените си наблюдения. Според него, в Долината на смъртта може да има инсталации на древна, неизвестна технологична цивилизация – или извънземни са избрали този район за масово погребение. Никой не знае дали всички сфери са неактивни или чакат нещо да се случи.

Вилюйските казани остават една от най-странните мистерии на Русия. Интригуващ факт е високото ниво на радиация сред якутските блата – и то не е изчезнало с времето. Напълно е възможно тези устройства все още да функционират, което обяснява високата радиация. Това се подкрепя и от постоянната температура около сферите – тя е над нулата дори през зимата. А зимите в Якутия са наистина сурови. Но въпреки всички тези доказателства, никой все още не е дал ясно и категорично обяснение на феномена „Долината на смъртта“. Има само предположения. Какво мислите, че се крие там?