„Казваше се Лада – странно момиче“. Изгубени в гората разказаха как са оцелели три денонощия

Преди броени дни се появи новина, че тази есен в горите на Ленинградска област са изчезнали над 400 души. От тях около 300 са били успешно открити. Това съобщение ми напомни за една история от 2007 година, когато три изгубени жени бяха спасени и разказаха удивителна случка. Събитията се случили през есента, приблизително по същото време. Жителки на село Лисьево тръгнали в гората за гъби. Те се намирали рядко, затова, след кратко обсъждане, решили да навлязат по-дълбоко в гъсталака.

По отношение на събирането жените не сгрешили – успели да напълнят кошниците си, но проблемът бил, че не могли да се върнат обратно – изгубили се. За изчезването на трите съседки съобщили жители на Лисьево. По-късно информацията била потвърдена и от роднините. Започнала спасителна операция. Нощите били студени, температурата падала до +3 – +5 градуса, затова тревогата за жените нараснала, когато не били открити още през първото денонощие.

Не носели със себе си кибрит или запалка, за да запалят огън. Така може би щели да бъдат открити по дима. Успели да ги намерят едва на третото денонощие. И най-удивителното – били напълно здрави и спокойни. Ето какво разказали след завръщането си: „Събирахме гъби, разговаряхме, не се отдалечавахме много една от друга. В един момент осъзнахме, че увлечени от събирането, сме се изгубили.

Отдалечихме се от местата, които познавахме. Опитахме се по корените да проследим откъде сме дошли, но се объркахме. В крайна сметка тръгнахме съвсем в друга посока – навътре в гората. Първите два часа имахме надежда, че вървим правилно, но после разбрахме – нещо не е наред. Паника нямаше, но започна да ни тревожи, когато се стъмни.

Забелязахме светлина в далечината. Искахме да спрем до едно голямо дърво и да прекараме нощта там. Все пак, ако някой си нарани крака, не е безопасно да се ходи в тъмното. Но видяхме светлина напред. Като от свещ. Тръгнахме към нея – оказа се, че има колиба. Вътре, през прозореца, се виждаше свещ и до нея – млада жена, която предеше. Почукахме на вратата. Тя, без да се обръща, каза високо: „Отворено е!“ Така че влязохме. Обяснихме, че сме се изгубили и помолихме да пренощуваме. Стопанката се оказа приятна, млада, но подозрителна.

Знаеше всичко. И че сме се изгубили. И че сме събирали гъби. Дори спомена, че ни е чакала. Странно, но не можехме да тръгнем обратно в гората през нощта. Останахме. Почерпи ни с чай, искаше да ни нахрани, но отказахме. Все пак, след сън, се наложи да хапнем. Искахме да си тръгнем, но тя каза, че още не са дошли за нас. Учудихме се, спогледахме се.

– Търсят ви, просто изчакайте. Спасителите вече идват.

В крайна сметка прекарахме два дни и две нощи в колибата. Момичето взе гъбите ни, каза, че ще се развалят, ако не ги сготви. Направи каша в печката от някакви корени и гъби. Това и ядохме. Вода вземаше от кладенец зад къщата. Учудвахме се как оцелява тук. Съвсем сама. Вечерта решихме да я разпитаме. Как се казва, откъде е, и все пак трябваше да я благодарим. Трябваше да получим някаква информация за нея.

Оказа се, че се казва Лада. Живее тук от дете. Както майка ѝ и баба ѝ. Казваше, че не се задържа на едно място, скита из горите, спира тук и там. Ние нямахме нищо освен кошниците с гъби, дори нямаше с какво да благодарим на Лада.

Тя, макар и необикновена, беше скромна, казваше, че не ѝ трябва нищо. Всичко, което ѝ е необходимо, намира сама в гората – билки, плодове, корени, гъби, смола. Когато настъпи моментът, Лада ни каза, че съвсем скоро ще дойдат за нас, и ни обясни накъде да тръгнем, за да ги срещнем.“

В крайна сметка горското приключение завърши добре. Не излъга. След 15–20 минути ходене изгубените жени чуха гласове на мъже. Това бяха спасителите. Когато историята се разчу, започнаха търсения на колибата на Лада. Мнозина искаха да ѝ помогнат, дори журналисти пристигнаха и се включиха в похода. Никакви следи от момичето, кладенеца или колибата. Абсолютно нищо. Тогава започнаха предположения, че през цялото време жените са живели при някакъв горски дух или вещица.

Тази версия изглежда най-близка до истината. Защото за три дни отсъствие жените не можеха да изглеждат отпочинали и нахранени. Като се има предвид температурата и условията, в които се оказаха, вероятността за толкова щастлив край беше изключително малка. За тяхно щастие, всичко се нареди. Коя всъщност беше загадъчната Лада – остава мистерия.