Бог е Тъмнина: Истината, която не искаш да видиш

Светът, който обитаваш, е свят от сенки. Всичко, което наричаш реалност, е само отражение, само повърхност. Истинската същност на битието не се разкрива в светлината, а в тъмнината. Там, където няма форми, няма илюзии, няма маски. Там, в бездната, се намира онова, което винаги си търсил, но никога не си имал смелостта да погледнеш.

Светлината е изкривяване. Тя показва само очертанията, само външността. Тя заслепява, тя украсява, тя създава илюзията за яснота. Но в тази яснота няма дълбочина. Няма корен. Няма истина. Хората се вкопчват в светлината, защото тя ги успокоява. Тя ги кара да вярват, че всичко е наред. Но това е само половината от картината. Другата половина е скрита. И тя е в тъмнината.

Тъмнината не е зло. Тя не е липса. Тя е източник. Тя е първичният принцип, от който всичко произлиза. Преди да има светлина, е имало тъмнина. Преди да има форма, е имало празнота. Преди да има мисъл, е имало тишина. Тъмнината не е създадена – тя е била винаги. Тя е основата, върху която се изгражда всичко останало.

Истината е скрита от теб, защото ти сам си я скрил. Защото си се уплашил от нея. Защото си предпочел удобството на светлината пред предизвикателството на тъмнината. Но всичко, което ти липсва, всичко, което не разбираш, всичко, което търсиш – е там. В тъмното. В теб самия. В онези части от съзнанието ти, които си затворил, които си отрекъл, които си нарекъл „лоши“, „мръсни“, „неприемливи“.

Бог не е само светлина. Бог не е само любов. Бог не е само доброта. Бог е всичко. Бог е и адът, и небето. Бог е и желанието, и отвращението. Бог е и съзиданието, и разрушението. Да отречеш тъмнината, значи да отречеш половината от Бога. Да отречеш себе си. Да се кастрираш духовно. Да се превърнеш в половин човек.

Тъмнината е мястото, където се ражда творчеството. Никой не твори от светлина. Светлината е резултат. Но процесът – той се случва в тъмното. В онези моменти на самота, на страх, на болка, на съмнение. Там се раждат идеите. Там се ражда изкуството. Там се ражда истината. И ако имаш смелостта да се потопиш в тази тъмнина, ще откриеш себе си. Не онзи себе си, който показваш на другите. А онзи, който си всъщност.

Повечето хора живеят като деца. Те искат Бог да бъде добър, любящ, светъл. Те искат да вярват, че злото е нещо външно, нещо чуждо, нещо, което не е част от тях. Но това е лъжа. Това е отказ от отговорност. Това е страх. Истинският Бог не е родител, който те гали по главата и ти казва, че всичко ще бъде наред. Истинският Бог е безкраен. И в тази безкрайност има всичко – и светлина, и тъмнина, и любов, и омраза, и съзидание, и унищожение.

Ти си част от този Бог. Ти си проявление на тази безкрайност. И в теб има всичко. И ако искаш да се опознаеш, ако искаш да се излекуваш, ако искаш да се събудиш – трябва да минеш през тъмнината. Трябва да се изправиш пред себе си. Пред онези желания, които си потискал. Пред онези мисли, които си отричал. Пред онези страхове, които си игнорирал. И когато го направиш, ще се уплашиш. Но това ще бъде първата ти истинска среща със себе си. И тя ще бъде честна. И тя ще бъде свещена.

Светлината е красива. Но тя е повърхностна. Тя е временна. Тя е създадена. Тъмнината е вечна. Тя е основа. Тя е същност. И тя е Бог. И ти си част от нея. И когато я приемеш, ще приемеш себе си. Ще приемеш света. Ще приемеш всичко.

Ако не си готов – можеш да продължиш да спиш. Можеш да продължиш да вярваш в приказки. Можеш да продължиш да се криеш зад светлината. Но истината няма да се промени. Тя ще те чака. В тъмното. В теб. В Бога, който е всичко.