Неизвестен апарат извършил аварийно кацане в Приморие преди 500 години? Изследване на Валерий Двужилни

Нека бъдем честни един с друг. В света има много хора с напълно противоположни гледни точки – едни вярват в разумни същества от други светове и дори са убедени, че те посещават Земята, а други отричат напълно тези предположения. Вие добре знаете моето отношение към подобни дискусии. Нямам железни доказателства за съществуването на представители на друга цивилизация. Да, няколко пъти съм виждал НЛО, но не знам кой е бил на борда им, затова не мога да кажа дали са били извънземни или не. Въпреки това съм убеден, че не сме единствената цивилизация във Вселената. За милиарди години е възможно да са се развили безброй цивилизации.

Знаят ли те за нас? Това е много интересен въпрос. Възможно е да знаят, но ако технологичното им развитие е сравнимо с нашето, може би не могат да долетят, а само улавят сигнали. От друга страна – ние сме се развили до съвременното си ниво за 2–3 хиляди години. За космическите цивилизации това е миг.

Следователно, теоретично, техните технологични възможности могат да се различават драстично от нашите. И в такъв случай посещенията на извънземни на Земята са напълно възможни. Според тази логика аз определено вярвам, че Земята е била посещавана от разумни същества. Те са идвали в далечното минало и може би идват и сега.

През 2014 г. в Приморие местен ловец попаднал на странна поляна близо до река Амгу. За това място се носели различни слухове – че времето там тече различно, че електрониката не работи правилно, че мястото е било откривано през XVIII–XIX век, но после било забравено до 1918 г.

През 1918 г. била изпратена експедиция, но не успяла да направи изводи – поляната изглеждала твърде загадъчно. След това отново била забравена. Едва през 2014 г. ловец на име Павел я открил отново. Тя му се сторила много странна и той споделил откритието си с изследователя на аномалии Валерий Двужилни от Далнегорск.

Двужилни се заинтересувал силно от описанието и организирал експедиция до река Амгу. Група изследователи от Научноизследователския център по НЛО прекарали десет дни в поход. Стигайки до мястото заедно с Павел, те провели множество измервания и различни изследвания. Открили площадка с овална форма, приблизително 7 на 5 метра. Около нея растяла гъста растителност, но върху самата площадка – нищо. Единствено по краищата имало малко лишеи.

Какво е могло да се случи тук? Не били засечени времеви аномалии. Часовниците работели нормално, секунда по секунда – както вътре в образуванието, така и извън него. Относно електрониката обаче наистина се наблюдавала неадекватна работа. Радиостанциите заглъхвали, въпреки че били в близост една до друга.

Електронният фенер не работел правилно – ту светел, ту изгасвал. Носели два акумулатора, специално за тестване в аномални зони. И двата се изтощили напълно след петминутен престой в поляната.

На външен вид образуванието представлявало овална площадка, покрита със запечен андезит. Камъните не просто били нагряти – те били кипнати! Валерий Двужилни твърдял, че горната част на камъните се превърнала в пяна. Те се ронели при най-леко докосване.

Някои от тях имали нишковидна структура – буквално се били разтекли и застинали в това състояние. Температурата, на която бил подложен андезитът, се оценява на няколко хиляди градуса. Колегите на Двужилни и самият той категорично отхвърлили възможността за пожар или експлозия. Случило се било нещо много по-сериозно.

След завръщането в Далнегорск и лабораторните анализи било установено, че разтопеният андезит съдържа микровключвания на минерали, които се образуват само при контакт с мълния. За да се „сварят“ камъните на такава площ, електрическият разряд е трябвало да бъде с колосална мощност и продължителност. Освен това било установено, че събитието е станало преди около 500 години.

Разбира се, по онова време не е имало никакви изследвания или оръжейни тестове, които да доведат до такива последици. Науката приела критично заключението на Двужилни, но не успяла да обясни възникването на аномалията. Версията за вулканичен произход била отхвърлена. Земята била пропечена на 5–6 метра дълбочина, но не и по-надълбоко – тоест въздействието било от повърхността. Мълния, колкото и силна да е, не би могла да остави такива „изгаряния“ в скалата.

Андезитът съдържа желязо и затова провежда електрически ток. Изчисленията показали, че ако през камъните премине ток със сила от стотици хиляди ампери, те ще се разтопят. Така хипотетично била установена причината за разтопяването. Но какво е можело да има такава мощност преди 500 години?

Човешка техника – отпада. Тогава такава просто не е съществувала. Природните мълнии – най-мощната достига 200 хиляди ампера. Това по принцип е достатъчно, но въздействието трябва да е продължително – да удари стотици пъти за кратко време.

Валерий Двужилни провел множество анализи на пробите. Извънземен кораб с мощен енергиен източник – това е най-вероятната хипотеза. Освен това на мястото били открити странни телуриеви нишки и разтопено желязо без примеси. Двужилни смятал тези находки за най-важното доказателство в подкрепа на своята теория. Телурът е много скъп материал и не би могъл да се появи там случайно. Желязото, произведено от хора, винаги съдържа примеси – фосфор, сяра или въглерод. Намерените образци сочат към извънземен произход.

Най-вероятно, неидентифициран летящ обект с извънземен произход е извършил аварийно кацане и докато е бил там, е въздействал върху почвата, което е довело до нейното запичане. Поне до такъв извод стигнал Валерий Двужилни, посетил аномалното място и провел анализите заедно с колегите си.