В индийско село от пресъхнал кладенец започва да се чува силен вой. Какво откриват изследователите, когато се спускат вътре?

В планинския район Пакьонг в Индия се случва странно събитие. Всичко започва през 2009 година, когато жителите на малкото селце Дзулук се обръщат към властите с молба да проверят кладенеца. Водата в него спира да се пълни, а от дълбините му понякога се чуват ужасяващи вопли и вой.

Село Дзулук 

Пристигат специалисти, които само вдигат рамене, но не се решават да се спуснат вътре. В крайна сметка, водата в селото започва да се носи от разстояние почти километър и половина. Това изнервя местните, които настояват кладенецът да бъде поправен или да се изгради нов. Този път в селото пристигат спелеолози и полиция, тъй като няколко дни по-рано, според думите на жителите на Дзулук, някой или нещо е разкъсало на парчета няколко кокошки. Те твърдят, че съществото е могло да изскочи от пресъхналия кладенец.

С риск за живота си няколко мъже се спускат в наистина пресъхналия кладенец. На пръв поглед проблемът изглежда прост – зидарията се е разрушила, конструкцията се е срутила, водата се е изляла и повече не се е събирала. Но тази повреда разкрива неизвестен досега проход, изграден от ръчно направени тухли.

Откритието силно изненадва спелеолозите, които молят кладенецът да не бъде зазидан. По-древната структура преминава през скалата и се простира на почти 70 метра встрани. Помещението няма никакви обозначения, но според зидарията, възрастта му е поне 2000–2500 години. Именно в онези далечни времена в Индия се изграждат циклопически постройки от подобен материал.

Ами ако зад прохода се крие подземен град? 

Проходът завършва с тясна пещера, в която човек не би могъл да се промъкне. Не може да се твърди със сигурност дали по-нататъшните подземни кухини са изкуствени. Според една от хипотезите, под селото Дзулук някога се е намирал храм, който е бил разрушен през VI век от нашата ера. Тази версия се възприема като мит и е описана в трактат за планинските народи и войната на хората с тях.

Що се отнася до нападението над домашните птици, най-вероятно става дума за хищен звяр, който обитава тези места. Воят и крясъците, които плашат местните, вероятно се дължат на ефекта на тръбата и всъщност са причинени от вятъра. Но съвкупността от нападение от дребен хищник и силен вой, възприеман като рев на чудовище, си казва думата. Населението на селото е суеверно и искрено вярва, че в подземието живеят опасни същества. А може би са прави?

Възможно ли е там да обитават неизвестни същества?

Във всеки случай тази история е изключително любопитна. Дори да не съществуват никакви подземни народи, самото откритие на по-древна постройка на мястото на кладенеца е впечатляващо събитие. През 2012 година на мястото на кладенеца е изградена водна колонка, а подземието е проучено. Заключението се потвърждава – това са останки от храмово съоръжение на около 2000 години. За съжаление, освен споменавания в митологични трактати, за този храм не са открити други източници. И в тази история е важно ясно да се разбере кое е истина и кое – измислица…