ДЕМОНИТЕ НА ПИЯНСТВОТО: ГРИМУАР ЗА ЕТИЛОВИТЕ СЪЩНОСТИ, КОИТО ЯДАТ ЧОВЕШКАТА ВОЛЯ

Демоните на пиянството не приличат на рогати създания от старите легенди, защото не живеят в подземни светове и не чакат грешници в огнени пещи, а обитават етиловите пукнатини на човешкото съзнание, онези невидими пространства между първата глътка и последната загуба на контрол, между лекото замайване и пълното разпадане на волята, между обещанието да спреш и невъзможността да го направиш, между слабостта и падението, между жаждата и разрушението. Те не се привързват към всеки, който пие, защото не се интересуват от умерените, от онези, които пият за вкус или настроение, а се хранят с онези, които пият, за да избягат от себе си, от болката, от празнотата, от страха, от тишината, от живота. Демонът на алкохола не влиза в човека като гост, а се качва на гърба му като ездач, който го подтиква с невидим камшик да тича до магазина за бутилка, да отвори още една, да налее още малко, да продължи, да не спира, да не мисли, да не се съпротивлява, да не се пита защо. Всеки път, когато човек пие, извършва ритуал за призоваване, защото етиловите пари са аромат, който тези същности усещат като зов, като покана, като отворена врата, през която се втурват с глад, който не може да бъде заситен, защото те се хранят с изпаренията, с разпадането на волята, с разхлабването на съзнанието, с онзи момент, в който човек вече не е себе си, а е само съд, който се пълни и празни, докато демонът пие през него. Почти физически може да се наблюдава как тези същности се втурват около пияна компания, как се въртят като невидими сенки, как подтикват хората да чупят вещи, да губят предмети, да се държат грубо, да се карат, да се бият, да извършват разврат, да падат, да се унижават, да се превръщат в карикатури на себе си, защото демонът на пиянството не се интересува от веселие, не се интересува от смях, не се интересува от леко опиянение, той се интересува от разпад, от деградация, от разрушение, защото неговата цел не е да напие някого, а да го доведе до делириум тременс, до онзи момент, в който душата се разкъсва, а тялото се предава, защото за да съсипеш тялото, първо трябва да съсипеш душата. Хората често гледат с пренебрежение на някого, който е прекалил с пиенето, сякаш казват помагаме ти, лекуваме те, а ти продължаваш да пиеш, сякаш вината е в човека, сякаш той избира да се разрушава, сякаш той иска да се унищожи, но истината е друга, защото човек в това състояние не може и не иска да пие, защото волята му е пленена, съзнанието му е разкъсано, а демонът е този, който го принуждава да пие, който го кара да отвори бутилката, който го води към чашата, който го дърпа към алкохола като магнит, който го кара да се събуди с мисълта за пиене, който го кара да заспи с вкус на спирт, който го кара да се връща към бутилката дори когато тя го убива. Демонът първо трябва да бъде прогонен, защото докато той е в човека, човекът не е свободен, не е способен да се спре, не е способен да се възстанови, не е способен да се излекува, защото демонът управлява волята, мислите, импулсите, желанията, страха, празнотата, гнева, отчаянието.Демоните на пиянството имат различни форми, защото не всички пиячи са еднакви, има демон на бягството, който се храни с онези, които пият, за да забравят, има демон на празнотата, който се храни с онези, които пият, защото не усещат нищо, има демон на яростта, който се храни с онези, които пият, за да се освободят от гняв, има демон на самоунищожението, който се храни с онези, които пият, за да се накажат, има демон на отчаянието, който се храни с онези, които пият, защото не виждат изход, има демон на безсилието, който се храни с онези, които пият, защото не вярват, че могат да се променят, има демон на тъгата, който се храни с онези, които пият, за да притъпят болката, има демон на празните нощи, който се храни с онези, които пият сами, има демон на шумните компании, който се храни с онези, които пият, за да се скрият в тълпата. Всеки демон има свой вкус, своя жажда, своя цел, но всички имат една обща задача да разрушат човека отвътре, да го превърнат в празна обвивка, да го лишат от воля, да го лишат от дух, да го лишат от себе си. Когато демонът се настани в човек, той започва да променя поведението му, да изкривява мислите му, да разрушава връзките му, да унищожава живота му, човек започва да губи вещи, да забравя думи, да се кара с близки, да се държи грубо, да се унижава, да се разпада, това не е слабост, не е липса на характер, не е морален провал, а присъствие на същност, която управлява волята. Демонът на алкохола е един от най‑опасните, защото влиза лесно, остава дълго и излиза трудно, той не се интересува от човешки морал, не се интересува от здраве, не се интересува от последствия, той се интересува от разпад, от деградация, от разрушение, защото това е неговата природа. Но има надежда, защото демонът може да бъде прогонен, не с морал, не с укори, не с наказания, а с осъзнаване, с воля, с помощ, със светлина, защото когато демонът бъде прогонен, човекът се възстановява бързо, тялото може да се излекува, душата може да се върне, животът може да се възстанови, но само ако същността, която го е управлявала, бъде изгонена от пукнатините на съзнанието. Демоните на пиянството не са мит, не са символ, не са метафора, а реални сили, които живеят в етиловите сенки на човешкия ум, и само онзи, който ги разпознае, може да ги победи.