КРАЯТ НА ХРАНИТЕЛНАТА НЕЗАВИСИМОСТ КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА КОНТРОЛ ЧРЕЗ ГЛАД 

Хранителната независимост винаги е била основата на свободата, защото човек, който може сам да произвежда храната си, който може да се грижи за земята си, който може да разчита на собствените си ресурси, е труден за контролиране, а системата винаги е знаела това и затова през последните десетилетия се наблюдава целенасочена тенденция към унищожаване на малките производители, към централизиране на хранителните ресурси, към създаване на зависимост от глобални структури, които определят кой какво ще яде, кога ще го яде и на каква цена, а тази тенденция разкрива дълбокия механизъм, чрез който гладът се превръща в инструмент за управление на човешкото поведение. Храната е най-основната форма на енергия, която поддържа живота, а контролът върху храната е контрол върху самия живот, защото когато човек е зависим от външни структури за най-елементарното, той става уязвим, податлив на натиск, лесен за манипулиране, а системата използва това, за да създава условия, в които хората нямат избор, освен да се подчинят. Унищожаването на хранителната независимост започва с постепенното премахване на малките ферми, с налагането на регулации, които правят невъзможно за обикновения човек да произвежда собствена храна, с въвеждането на стандарти, които изискват скъпо оборудване, с ограничаване на достъпа до семена, с контрол върху водата, с монополизиране на земята, а всичко това се представя като модернизация, безопасност, качество, но всъщност е процес на централизиране на хранителната система. Когато храната е централизирана, тя може да бъде използвана като инструмент за натиск, защото който контролира храната, контролира поведението, контролира здравето, контролира икономиката, контролира обществото, а гладът се превръща в най-ефективното средство за управление, защото страхът от глад е по-силен от страха от наказание, по-силен от страха от закон, по-силен от страха от хаос. Системата знае, че гладът може да пречупи волята на човека, да го накара да приеме условия, които иначе би отхвърлил, да го направи зависим, да го направи покорен, да го направи част от структура, която се храни от неговата енергия. Затова се създават глобални хранителни вериги, които заменят местното производство, затова се насърчава масовото потребление на индустриални продукти, затова се унищожават традиционните методи на земеделие, затова се налагат генетично модифицирани семена, които не могат да бъдат размножавани, затова се създават закони, които забраняват събирането на дъждовна вода, затова се въвеждат регулации, които правят малките фермери неконкурентоспособни. Всичко това е част от една по-голяма стратегия, която цели да превърне храната в инструмент за контрол, а гладът в механизъм за управление. Когато човек не може да произвежда собствена храна, той става зависим от системата, а зависимият човек е лесен за манипулиране, защото той няма избор, освен да приеме условията, които му се налагат. Хранителната независимост е опасна за системата, защото тя създава свободни хора, които не могат да бъдат контролирани чрез глад, които не могат да бъдат принудени да се подчинят, които не могат да бъдат манипулирани чрез страх, а свободният човек е заплаха за структурата, която се стреми да управлява обществото чрез зависимост. Затова се създават кризи, които изглеждат естествени, но всъщност са резултат от целенасочени действия, които целят да разрушат местното производство, да създадат недостиг, да повишат цените, да направят храната недостъпна за обикновения човек, а недостигът е най-ефективният начин за създаване на паника, за отслабване на волята, за подчиняване на обществото. Гладът е инструмент, който може да бъде използван за налагане на нови правила, за въвеждане на нови системи, за контрол върху поведението, защото когато човек е гладен, той мисли само за оцеляване, а човек, който мисли за оцеляване, не мисли за свобода, не мисли за независимост, не мисли за съпротива. Хранителната независимост е ключът към свободата, а унищожаването ѝ е ключът към контрол, защото когато човек загуби способността да се грижи за себе си, той става част от система, която определя всичко – от това какво ще яде, до това как ще живее. В крайна сметка гладът е най-старият инструмент за управление, а модерната система просто го е облякла в нови форми, нови технологии, нови регулации, но същността остава същата – контрол чрез зависимост, контрол чрез недостиг, контрол чрез страх. И докато хранителната независимост изчезва, системата укрепва, защото човек, който не може да се храни сам, никога не може да бъде напълно свободен.