СИСТЕМАТА КОЯТО НИ ЗАРОБВА И ПОДМЯНАТА НА БАЗОВИТЕ ЧОВЕШКИ НУЖДИ В СТОКА

Системата която ни заробва и подмяната на базовите човешки нужди в стока е процес който се развива от десетилетия и който е достигнал точка в която човекът вече не притежава нищо от онова което природата му е дала по право, защото всичко което някога е било естествено, свободно и достъпно е превърнато в продукт, услуга, собственост, лиценз или ресурс който трябва да бъде купуван, поддържан, одобряван, регулиран и контролиран от структури които не служат на човека, а служат на система която се храни от зависимостта му. Водата която някога е била свободна е превърната в стока която се продава в пластмасови бутилки, в тръби, в мрежи, в системи за контрол, защото когато човекът не може да пие вода без да плаща той вече е зависим от онези които я притежават. Земята която някога е била дом за всички е превърната в собственост която може да бъде купувана, продавана, отнемана, ограждана и контролирана, защото когато човекът не може да стъпи на земята без разрешение той вече е лишен от естественото си право да живее. Храната която някога е била плод на природата е превърната в индустрия която произвежда синтетични продукти, химически обработени вещества и генетично модифицирани структури които не хранят тялото, а го отслабват, защото когато човекът не може да се храни без да купува от корпорации той вече е част от система която контролира живота му чрез стомаха. Енергията която някога е била свободна сила на природата е превърната в стока която се продава чрез мрежи, договори, сметки и зависимости, защото когато човекът не може да се стопли или освети без да плаща той вече е подчинен на онези които управляват енергията. Здравето което някога е било естествено състояние е превърнато в индустрия която продава лечение, медикаменти, процедури и диагнози, защото когато човекът не може да бъде здрав без да купува продукти той вече е част от система която печели от болестта му. Движението което някога е било свободно е превърнато в транспортни мрежи, документи, разрешителни и правила, защото когато човекът не може да се придвижва без да бъде наблюдаван той вече е част от система която контролира пространството му. Времето което някога е било лично е превърнато в ресурс който се продава чрез труд, графици, задължения и структури, защото когато човекът не притежава времето си той вече не притежава живота си. Дори въздухът който някога е бил свободен е превърнат в измерван, регулиран и замърсяван ресурс който може да бъде използван за контрол, защото когато човекът не може да диша чист въздух без да бъде зависим от системи той вече е част от механизъм който го държи в слабост. Всичко което е било естествено е превърнато в стока, защото стоката създава зависимост, а зависимостта създава контрол. Системата не се интересува от човека като същество, а от човека като потребител, като източник на печалба, като елемент от механизъм който трябва да бъде поддържан в състояние на постоянна нужда. Затова базовите човешки нужди са превърнати в продукти, защото когато човекът трябва да купува всичко което му е необходимо за да живее той никога не може да бъде свободен. Системата е изградена така че да създава недостиг, защото недостигът създава страх, а страхът създава подчинение. Когато водата е ограничена човекът се страхува да не остане без нея. Когато храната е индустриализирана човекът се страхува да не се разболее. Когато земята е собственост човекът се страхува да не бъде изгонен. Когато енергията е контролирана човекът се страхува да не остане на тъмно. Когато здравето е индустрия човекът се страхува да не се разпадне. Когато движението е наблюдавано човекът се страхува да не бъде спрян. Когато времето е продадено човекът се страхува да не го загуби. Всичко това е част от механизъм който превръща човека в зависим елемент от система която не му позволява да бъде самостоятелен, защото самостоятелният човек е опасен за структурата на контрол. Системата е изградена така че да подменя естественото с изкуствено, свободното с платено, природното с индустриално, личното с корпоративно, човешкото с механично, защото когато човекът загуби връзката с природата той губи връзката със себе си. И когато човекът загуби връзката със себе си той става лесен за управление. Системата която ни заробва не го прави чрез насилие, а чрез подмяна, чрез удобство, чрез навик, чрез зависимост, чрез постепенна трансформация на света в структура в която всичко е продукт, всичко е услуга, всичко е стока, всичко е контрол. И когато човекът осъзнае това той започва да вижда че истинската свобода не е в притежанието на продукти, а в връщането към онова което е било естествено преди да бъде превърнато в стока.