ДОБРЕ ДОШЛИ В БЪДЕЩЕТО, КЪДЕТО НЯМА ДА ПРИТЕЖАВАШ НИЩО, НО ЩЕ ТИ КАЗВАТ, ЧЕ СИ ЩАСТЛИВ

Бъдещето, което се изгражда пред очите ни, не е случайност, не е естествена еволюция, не е резултат от човешки избор, а внимателно планиран проект, който цели да промени самата структура на обществото, като превърне хората от независими същества в зависими потребители, които не притежават нищо, но вярват, че това е свобода, защото така им е казано, така им е внушено, така е програмирано в съзнанието им чрез постоянна информационна стимулация. Идеята, че човек няма да притежава нищо, но ще бъде щастлив, не е философска концепция, а социално инженерство, което цели да премахне собствеността, защото собствеността е сила, а силата е опасна за онези, които искат контрол. Когато човек притежава дом, земя, ресурси, той е независим, а независимият човек е труден за управление, затова бъдещето се изгражда така, че да премахне собствеността, като я замени с услуги, абонаменти, временни права, които могат да бъдат отнети, променени или ограничени във всеки момент. Когато човек не притежава нищо, той няма корени, няма стабилност, няма опора, няма сила, а човек без сила е лесен за управление, защото зависимостта е най-съвършената форма на контрол. Бъдещето, което се подготвя, е свят, в който всичко ще бъде споделено, но не от хората, а от корпорациите, които ще притежават всичко, докато хората ще бъдат просто потребители, които наемат живота си, вместо да го притежават. Домът няма да бъде твой, колата няма да бъде твоя, техниката няма да бъде твоя, земята няма да бъде твоя, храната няма да бъде твоя, дори дрехите няма да бъдат твои, защото всичко ще бъде част от система, която ти предоставя достъп, но не собственост, а достъпът е зависимост, а зависимостта е контрол. Бъдещето се изгражда така, че човек да бъде благодарен за достъп, вместо да изисква право, защото когато човек е научен да бъде благодарен за нещо, което е било негово по право, той вече е подчинен. Идеята, че човек ще бъде щастлив без собственост, е психологическа манипулация, която цели да промени ценностите, защото когато човек загуби ценността на собствеността, той губи и ценността на свободата, а когато свободата загуби стойност, тя може да бъде отнета без съпротива.Бъдещето се изгражда така, че човек да живее в малки пространства, да няма лични вещи, да няма имущество, да няма корени, да няма наследство, защото човек без наследство е човек без минало, а човек без минало е лесен за моделиране. Бъдещето се изгражда така, че всичко да бъде дигитално, защото дигиталното може да бъде изключено, променено, изтрито, ограничено, а когато животът на човека е дигитален, той може да бъде управляван чрез един бутон. Бъдещето се изгражда така, че човек да бъде наблюдаван постоянно, защото наблюдението създава самоконтрол, а самоконтролът е най-ефективната форма на подчинение, защото човекът сам се ограничава, сам се цензурира, сам се подчинява, без да е необходимо външно насилие. Бъдещето се изгражда така, че човек да бъде убеден, че притежанието е тежест, че собствеността е проблем, че свободата е риск, че независимостта е опасна, защото когато човек повярва в това, той сам се отказва от силата си. Бъдещето се изгражда така, че човек да бъде щастлив не чрез притежание, а чрез преживяване, но преживяването е временно, а временното е зависимо, а зависимото е контролирано. Бъдещето се изгражда така, че човек да бъде част от система, която му казва какво да прави, какво да мисли, какво да чувства, какво да желае, защото когато желанията на човека са моделирани, той вече не е човек, а продукт. Бъдещето се изгражда така, че човек да бъде щастлив чрез удобство, защото удобството е сладка форма на робство, която човек приема доброволно, без да осъзнава, че свободата му се разпада. Бъдещето се изгражда така, че човек да бъде убеден, че няма нужда от собственост, защото системата ще му предоставя всичко, но системата предоставя само онова, което е полезно за нея, а не за човека. Бъдещето се изгражда така, че човек да бъде щастлив чрез минимализъм, но минимализмът, който се налага отвън, не е философия, а стратегия за контрол, защото човек без вещи е човек без защита. Бъдещето се изгражда така, че човек да бъде част от колектив, защото колективът е лесен за управление, а индивидуалността е опасна за системата. Бъдещето се изгражда така, че човек да бъде щастлив чрез принадлежност, но принадлежността, която се налага чрез система, не е свобода, а подчинение. Бъдещето се изгражда така, че човек да бъде щастлив чрез зависимост, но зависимостта никога не е щастие, а само илюзия, която служи на онези, които искат власт. Истината е, че бъдещето, в което няма да притежаваш нищо, не е бъдеще на щастие, а бъдеще на контрол, защото човекът, който не притежава нищо, няма сила, няма свобода, няма избор, няма защита, няма корени, няма идентичност. Истината е, че бъдещето, което се изгражда, не е за хората, а за системата, която иска да управлява хората чрез зависимост, чрез удобство, чрез дигитализация, чрез наблюдение, чрез контрол. Истината е, че човекът трябва да притежава, за да бъде свободен, защото собствеността е основата на независимостта, а независимостта е основата на свободата.