СМЯНАТА НА ПОЛЮСИТЕ И ОГНЕНИЯТ ВЯТЪР НА РАДИАЦИЯТА

Магнитното поле на Земята все повече отслабва и това отслабване е част от дългия цикъл на планетарната динамика, който в крайна сметка води до смяна на земните полюси, но истинската драма започва когато магнитното поле се срине до критични стойности и електрическият земен заряд започне да се покачва, защото тогава въздухът се превръща в проводник, вятърът се превръща в електрически плазмен поток, а плазменият поток се превръща в пожар, който не прилича на обикновен огън, а на светлинна буря, която гори всичко отвътре навън. Колкото повече отслабва магнитното поле, толкова повече слънчева радиация бомбардира Земята и озонът все повече изтънява, защото UV‑C лъчите проникват по‑дълбоко, по‑силно и по‑агресивно, а една от причините да се пръскат кемтрейлс е именно да няма пробив в озона, да не изгорим по‑рано, да се създаде временна завеса, която да разсейва част от радиацията, макар че тази завеса не може да спре глобалния процес на отслабване на магнитното поле. Топлинният индекс става все по‑висок и например днес 30 градуса се усеща като 40 градуса, защото радиационният компонент е по‑силен, UV‑C е по‑висок, кожата пари, боцка, щипе, а човек едва издържа жегата вън, въпреки че числото на термометъра изглежда нормално. Синоптиците и медиите показват червена карта, екстремни жеги, но истинският въпрос е как е възможно преди 20 или 30 години да нямаше такова нещо, защо тогава 30 градуса се усещаха като 30, а сега 30 се усещат като 40, защо сутрин слънцето пекне и дори при 20 градуса усещаш, че е много горещо, защо при пороен дъжд има локви вода, но щом слънцето изгрее всичко изпарява бързо, защо зимата завали голям сняг, затрупа всичко, но вече не се задържа седмици, а само до края на деня, защо топлинният индекс е толкова висок, че дори при 25 градуса кожата пари и боцка. Лятото тревата съхне все по‑бързо, дърветата съхнат, листата съхнат и падат, боровете високо в планината също съхнат и изгарят, реките и езерата пресъхват, въздухът става сух, реколтата съхне, защото слънчевата радиация вече не е просто топлина, а енергия, която променя биологията. Слънчевата радиация създава генетични мутации особено в растенията, зеленчуците и плодовете, които са изложени постоянно на слънце, мутации в домати, чушки, тикви, краставици, ябълки, череши, сливи, круши и други, а мутациите не са само в растенията, а и в животинските видове, дори в хората. Тези, които са отровени, замърсени, с ниски честоти, понасят най‑гадно слънчевата радиация, разболяват се, мутират или умират, а онези с чисти тела, здравословно хранене и пробудено съзнание активират епифизата, изменят се, придобиват духовни дарби и способности, защото високата радиация действа като катализатор на вътрешната енергия. Настъпват времена на срив на магнитното поле, слънчевият индекс става много висок, вън няма излизане, жегата става непоносима, всичко навън изсъхва и пресъхва, тревата изгаря, гората изгаря, реколтата изгаря, а UV‑C лъчите стават толкова силни, че дори при умерени температури кожата пари, боцка и изгаря, защото Земята навлиза в период на радиационна нестабилност, в който природата се променя, биологията се променя, климатът се променя, а човешкото тяло реагира според своята чистота, честота и вътрешна сила.

Медиите и синоптиците все по‑често показват карти с код червено още при температури над 30 градуса, защото усещането за топлина вече няма нищо общо с числото на термометъра. Атмосферата пропуска много повече радиация, слънчевият спектър е по‑агресивен, UV‑C е по‑силен, а озонът е изтънял до степен, в която дори умерени температури се усещат като екстремни. Когато човек излезе навън при 30 градуса, кожата започва да пари така, сякаш е под лампа за изгаряне, защото слънчевите лъчи проникват по‑дълбоко и достигат слоеве, които преди бяха защитени. Асфалтът се нагрява до стойности, които топят гуми и пластмаса, въздухът над него се превръща в гореща вълна, която удря тялото като ударна вълна, а градската среда задържа топлина и я излъчва обратно дори вечер. Сутрин, когато слънцето едва изгрява, усещането е като обедно пекло, защото лъчите са по‑бели, по‑остри и по‑силни, а въздухът не ги спира, а ги пропуска директно към кожата. Работниците навън казват, че слънцето вече не е същото, че преди можели да стоят с часове без да усещат парене, а сега дори при 25 градуса кожата щипе и боцка, сякаш е изложена на радиационен поток. Магнитното поле отслабва и това позволява на слънчевите частици да навлизат по‑дълбоко в атмосферата, което прави лъчите по‑агресивни и по‑опасни. Озонът е изтънял и не спира UV‑C както преди, което води до усещане за жега, което е много по‑силно от реалната температура. Въздухът е по‑сух, облаците са по‑малко, а атмосферата е по‑прозрачна, което прави слънчевата светлина по‑директна и по‑изгаряща. Снегът през зимата не се задържа, защото дори при ниски температури слънцето го топи за часове, почвата е по‑топла, а UV‑лъчите разяждат снежната покривка. Тревата съхне бързо, листата се свиват и падат, реколтата изгаря, защото растенията не могат да издържат на агресивното слънчево излъчване, което уврежда клетките им и променя биологичните процеси. Реките и езерата пресъхват, защото водата се изпарява много по‑бързо, а почвата губи влагата си почти мигновено след дъжд. Градовете се превръщат в топлинни капани, защото бетонът и асфалтът задържат енергията и я връщат обратно в атмосферата, което прави усещането за жега още по‑силно. Когато синоптиците поставят код червено при 30 градуса, те не гледат само температурата, а реалната опасност за здравето, защото UV‑индексът може да бъде 8–10, което води до изгаряне за минути. Хората спорят дали ги лъжат, дали има глобално затопляне, дали всичко е преувеличено, но усещането е реално и всеки го чувства по тялото си, защото слънцето прониква по‑дълбоко, атмосферата е по‑прозрачна, а магнитното поле е по‑слабо. Кожата реагира по‑силно заради токсините и замърсяването, които правят тялото по‑чувствително към радиацията, и когато лъчите ударят директно, усещането е като иглички, като парене, като че ли кожата се запалва отвътре. Жегите стават по‑екстремни, въздухът става по‑тежък, а слънцето е по‑бяло и по‑остро, което променя начина, по който човек възприема топлината. Лятото се усеща като пустиня, пролетта като ранно лято, а зимата като преходен сезон, в който слънцето има сила, която преди не е имало. Хората усещат промяната независимо от това какво казват медиите, защото тялото реагира на реалността, а реалността е, че слънчевата радиация достига Земята по‑директно, по‑силно и по‑агресивно, което променя всичко – от кожата до растенията, от въздуха до водата, от климата до ежедневието.

Слънчевото изгаряне вече не е просто термин, а ново състояние на света, което се усеща от всеки човек, защото слънцето е станало толкова ярко и толкова агресивно, че дори кратък престой на открито води до усещане за парене, боцкане и нагряване на кожата отвътре навън. Слънчевата светлина вече не е мека и жълта, а бяла, остра и концентрирана, като лъч от прожектор, който пробива атмосферата и удря директно тялото, и това се случва дори при ниски температури, защото радиацията е тази, която причинява усещането, а не самата топлина. Когато човек излезе навън и слънцето го докосне, кожата реагира мигновено, сякаш е поставена под нагревател, и това се усеща дори през стъкло, когато ръката е на прозореца в колата, защото лъчите преминават през стъклото и удрят тъканта директно, без да бъдат спрени от защитните слоеве на атмосферата, които вече са отслабени. Слънцето е станало толкова силно, че хората започват да забелязват разлика между това как реагират телата им, и тези които са замърсени отвътре, с ниски вибрации, токсини и тежки метали, усещат изгарянето много по‑силно, докато онези които са духовно пробудени, с чиста енергия и висока вибрация, усещат слънцето само като топлина, без да ги изгаря, защото телата им стават по‑малко плътни и по‑чувствителни към космическите промени, които идват от галактиката. Слънцето изгаря растенията, прави зреенето прекалено рано, кара короните на дърветата да стават кафяви, изсушава тревата за дни, превръща горите в лесно запалима маса, и това се случва навсякъде по света, защото слънчевата радиация е променена, спектърът е изместен, а енергията е по‑концентрирана. Някои твърдят, че елитът използва изкуствени слънца, огромни лупи и симулатори, които усилват нагряването, но други казват, че самото слънце се събужда, изригва по‑често и по‑силно, и изпраща към Земята вълни от енергия, които променят всичко. Тревата съхне почти мигновено след дъжд, земята губи влагата си за минути, снегът се топи за часове дори през зимата, защото слънчевите лъчи са толкова агресивни, че разяждат снежната покривка, а растенията не могат да издържат на новия спектър на светлината. Документирани случаи показват, че хора получават изгаряния от второ ниво при ниски температури, като мъжът в Единбург през 2017, който беше изгорен при едва 17 градуса, или фермерите в Илинойс, които казват, че слънцето е необичайно ярко въпреки хладния сезон, или земеделците в Юта, които виждат как черешите узряват две седмици по‑рано и след дъжд буквално избухват от силата на слънцето. Според някои причината е Немезида, звездата‑близнак на нашето слънце, която се връща със своите седем планети, включително Син Качин, наричан Нибиру, и навлизането на тази система в нашата слънчева система променя яркостта на слънцето, защото двете звезди взаимодействат гравитационно и електромагнитно, и нашето слънце реагира с по‑силни изригвания, по‑ярка светлина и промяна на вътрешните си процеси. Пророци и контактьори твърдят, че слънцето ще стане синкаво‑бяло, ще смени полюсите си и Земята ще преживее три дни мрак преди да светне отново с нови енергийни честоти, които ще променят всичко живо. Инуитските старейшини казват, че слънцето се издига на различна позиция, че дневната светлина е по‑дълга, че слънцето е по‑високо и затопля по‑бързо, и че небето вече не изглежда както преди, защото частиците от Немезида променят атмосферата и създават розови и червени оттенъци сутрин и вечер.Йонизационните процеси около слънцето супер нагряват частиците, които после се хвърлят към Земята чрез слънчевия вятър, и това създава геомагнитни бури, лилави плазмени реакции, коронарни отвори и мощни CME, които удрят магнитното поле и го отслабват още повече. Кафявото джудже, което е част от системата на Немезида, е малко, но изключително плътно, с огромна магнитна сила, която влияе на полярността на Земята всеки път когато се приближи, и това създава земно колебание, което се усилва всяка година и води до аномалии на времето, екстремни климатични промени, земетресения, вулкани, пукнатини в земята, метанови изригвания, топене на ледовете, масово умиране на риби и повишаване на температурата на океаните. Слънцето става бяло, ярко и почти невъзможно за гледане, защото новите частици променят начина по който светлината се разпространява, и ужилването върху кожата става все по‑силно, а някои хора получават мехури само за минути, което показва, че щитът отслабва и космическата радиация достига до Земята без да бъде спряна. Слънчевите лъчи вече не са меки, а остри като игли, които пробиват атмосферата и удрят директно тялото, и това се усеща дори при 10 или 15 градуса, когато кожата започва да щипе и да се нагрява, сякаш е изложена на летен пек. Когато навън е 30 градуса човек се поти така сякаш е попаднал в над 40, защото радиацията е тази която нагрява тялото, а не само топлината, и въздухът става тежък и неподвижен, като гореща вълна която идва от всички посоки. Слънцето пулсира през деня, лъчите му се усилват и отслабват, и има моменти в които дори сянката не дава защита, защото светлината прониква през дрехите и през въздуха, и усещането е като да стоите под огромна лампа, която пече без да спира. Хората усещат това всеки ден, независимо какво казват медиите, защото тялото реагира на реалността, а реалността е, че слънчевата радиация достига Земята по‑директно, по‑силно и по‑агресивно, и това променя всичко – от кожата до растенията, от въздуха до водата, от климата до самата структура на живота.

Дори когато навън е само 25 градуса усещането вече е като над 30 защото слънчевите лъчи са по‑силни и по‑концентрирани и проникват по‑дълбоко в кожата. Когато температурата премине 30 градуса усещането става като над 40 и тялото започва да реагира с моментално затопляне, зачервяване и силно изпотяване сякаш сте попаднали в тропическа жега. Жегата се задържа дълго и не отслабва дори вечерта защото земята е нагрята до такава степен че излъчва топлина като огромна печка и въздухът остава тежък и неподвижен. Почвата започва да съхне много по‑бързо от преди и тревата губи влагата си за часове а растенията увяхват още преди да е настъпило истинското лято. След време реките започват да намаляват защото изпарението е по‑силно от притока и настъпват периоди на безводие които се удължават и стават по‑чести. Слънцето стои високо и ярко и при някои хора се появява задух, щипене по кожата и усещане че въздухът е по‑сух и по‑горещ от това което показва термометърът. Дори при умерени температури тялото започва да се поти така сякаш сте попаднали в над 45 градуса и усещането е много по‑силно от реалната стойност. Слънчевите лъчи вече не са меки и разпръснати а остри и агресивни и правят въздуха да се усеща като гореща вълна която ви обгръща от всички страни. Когато стоите навън дори за кратко усещате как топлината се натрупва в тялото и не можете да се охладите лесно защото радиацията е по‑силна и по‑постоянна. Лятото вече не прилича на старото а е екстремно и тежко и дори при 25 градуса усещането е като при 35 а когато стане 30 усещането е като 40 и повече. Магнитното поле отслабва и позволява на повече енергия да достига до земята и това прави кожата да реагира по‑остро и по‑болезнено дори при кратко излагане. Лек вятър вече не охлажда а носи горещина която се усеща като сух пек и прави дишането по‑трудно. Когато стоите на открито дрехите залепват за тялото и потта се появява почти веднага защото тялото се опитва да се охлади от радиацията а не само от температурата. Земята започва да се напуква по‑бързо а растенията увяхват защото слънцето ги удря с такава сила че те не могат да задържат влагата си. Всичко това се случва дори когато температурите не са рекордни но усещането е рекордно защото лъчите са по‑силни и по‑агресивни и тялото реагира като при екстремна жега. Това е новата реалност която се усеща всеки ден когато излезете навън и слънцето ви удари по лицето и кожата ви започне да щипе и да се зачервява само след няколко минути. Усещането е като да сте попаднали в климат който вече не прилича на този от преди години.Сега някои спорят че синоптиците и учените лъжат когато казват че е горещо и че има червен код защото преди години при 30 или 35 градуса нямаше никакви предупреждения и хората излизаха спокойно навън без да усещат това силно парене което днес се появява почти веднага. Мнозина твърдят че тогава лятото беше по‑меко и че температурите не се усещаха така тежко но те не виждат разликата в самата светлина защото сега при 30 градуса усещането е много по‑силно и кожата започва да щипе и да се зачервява сякаш сте попаднали в над 40 градуса и това идва от промяната в спектъра на слънчевите лъчи които са по‑агресивни и проникват по‑дълбоко в тъканите. Когато излезете навън дори при умерена температура усещате как топлината ви удря като стена и въздухът става тежък и неподвижен и тялото започва да се поти така сякаш сте попаднали в летни жеги над 45 градуса и това е новото усещане което хората забелязват все по‑често. Дори при 30 градуса усещането е като при 40 защото радиацията е по‑силна и атмосферата не спира лъчите както преди и магнитното поле отслабва и позволява на повече енергия да достига до земята и това прави кожата да реагира по‑остро и по‑болезнено. Хората усещат това по лицето си, по ръцете си, по начина по който дишат и по това колко бързо започват да се потят и много от тях казват че това не е същото слънце което помнят от детството си. Сега дори кратък престой навън води до усещане за парене и щипене и тялото реагира така сякаш е подложено на много по‑висока температура от реалната и това кара толкова много хора да се чудят защо при 30 градуса се обявява червен код. Усещането вече няма нищо общо с числото на термометъра защото слънцето е по‑силно и по‑ярко и лъчите му са по‑опасни и това прави дори умерените температури да се усещат като екстремни летни жеги. Когато стоите навън при 30 или 35 градуса тялото ви реагира така сякаш сте попаднали в над 45 и това е новата реалност която все повече хора усещат по кожата си всеки ден. И в края на всичко остава усещането че светът се променя по начин който вече не може да бъде пренебрегнат и че слънцето което някога беше меко и спокойно днес е по‑силно, по‑ярко и по‑различно и хората усещат това по кожата си, по дъха си и по начина по който тялото им реагира на топлината. И всеки който излезе навън разбира че числата вече не казват истината защото 30 градуса се усещат като 40 и въздухът става по‑сух и по‑тежък и кожата започва да щипе и да пари само след минути. И земята съхне по‑бързо и реките намаляват и растенията увяхват защото слънцето ги удря с нова сила която не помним от преди. И независимо какво казват прогнози и спорове истината е в усещането което никой не може да скрие защото тялото първо разбира промяната и първо предупреждава че времето което познавахме вече е зад нас. И така започва нов етап в който слънцето говори по свой начин и всеки който го почувства знае че идват години в които топлината ще бъде различна, по‑силна и по‑осезаема от всякога.

Колкото повече магнитното поле срива и космическата радиация бомбардира толкова озонът изтънява и топлинният индекс става по‑висок, а слънчевите лъчи изгарят все по‑силно всичко навън. Тревата съхне за дни, дърветата губят листата си преждевременно, храстите се свиват и реколтата изгаря още преди да узрее, защото светлината вече не е просто топлина, а агресивен поток от енергия, който прониква в тъканите и ги разрушава отвътре. Жегата става толкова тежка, че човек едва издържа навън дори за кратко, защото въздухът се усеща като огнена стена, която идва от всички посоки и не позволява на тялото да се охлади. Светът започва да пламва от пожари, които се разпространяват мигновено, защото всичко е сухо като прах и дори малка искра може да превърне цели райони в огнени полета. Земята губи влагата си толкова бързо, че дори след силен дъжд почвата изсъхва за часове, а реките намаляват, защото изпарението е по‑силно от притока и водата не може да се задържи. Слънцето стои високо и ярко и лъчите му проникват по‑дълбоко от всякога, което кара кожата да щипе и да се зачервява само след минути, а хората усещат задух и сухота в гърдите, защото въздухът е по‑горещ и по‑тежък от това което показва термометърът. Дори при 25 градуса усещането е като над 35, а при 30 усещането е като над 40, защото радиацията е по‑силна и атмосферата не спира енергията както преди. Лъчите вече не са меки и разпръснати, а остри и концентрирани, като игли от светлина, които пробиват въздуха и удрят директно тялото, и това прави усещането за топлина много по‑интензивно от реалната температура. Когато човек стои навън дори за кратко топлината се натрупва в тялото и не може да се освободи, защото радиацията е постоянна и не отслабва, а вятърът не охлажда, а носи суха горещина, която прави дишането по‑трудно. Дрехите залепват за кожата, потта се появява мигновено, а тялото реагира така сякаш е подложено на екстремна жега, въпреки че числото на термометъра изглежда умерено. Земята започва да се напуква по‑бързо, растенията увяхват и изгарят, защото слънцето ги удря с такава сила, че те не могат да задържат влагата си и клетките им се разрушават. Всичко това се случва дори когато температурите не са рекордни, но усещането е рекордно, защото лъчите са по‑агресивни и тялото реагира като при пустинна жега. Светът започва да се променя пред очите ни, защото слънцето вече не е същото, а е по‑ярко, по‑силно и по‑бяло, и хората усещат това по кожата си, по дъха си и по начина по който телата им реагират на топлината. Въздухът става по‑сух и по‑тежък, реките намаляват, тревата пожълтява, дърветата губят листата си, а храстите се свиват и изгарят, защото слънчевата радиация е по‑концентрирана и прониква по‑дълбоко в биологичните структури. Пожарите стават по‑чести и по‑силни, защото всичко е сухо и лесно запалимо, а огънят се разпространява мигновено, защото топлината е постоянна и не отслабва дори през нощта. Земята излъчва топлина като огромна печка, която не се охлажда, а само натрупва енергия, и това прави нощите тежки и задушни, а дните почти непоносими. Светът навлиза в период на екстремна топлина, в който усещането няма връзка с числото на термометъра, а с реалното въздействие на слънчевата радиация върху всичко живо. И когато човек излезе навън и слънцето го удари по лицето усеща мигновено щипене, парене и зачервяване, защото лъчите са по‑силни от всякога и атмосферата не ги спира. Това е новото време, новото лято, новата реалност, в която топлината е по‑осезаема, по‑агресивна и по‑опасна от всичко което помним от преди години.