КАК СВЕТЪТ БЕШЕ ПРЕНАПИСАН ЧРЕЗ МИТА ЗА ГЕНИЯ И КАК ЕДНА ФАМИЛИЯ ИЗПОЛЗВА АЙНЩАЙН, ЗА ДА ЗАЛИЧИ ЕТЕРА И ДА ПРЕОБРАЗИ НАУКАТА В ИНСТРУМЕНТ ЗА КОНТРОЛ

Светът никога не е бил оформян само от идеи, а от онези, които имат силата да превърнат идеите в догма, а догмата в закон, а законът в истина, която никой не смее да постави под съмнение, защото когато истината бъде наложена от власт, тя престава да бъде истина и се превръща в инструмент за управление на масите. Историята на модерната наука е пример за това как една фалшива легенда може да бъде издигната до ранг на непоклатима истина, ако зад нея стои достатъчно мощна структура, която има интерес да пренапише реалността така, че да служи на нейните цели. Айнщайн не беше просто учен, а проект, внимателно изграден, финансиран, лансиран и превърнат в символ, защото символите са много по-силни от фактите, а когато човек повярва в символ, той спира да задава въпроси. Фамилията Рокфелер, която контролираше университети, фондации, медии, научни институции и глобални структури, имаше нужда от нова научна парадигма, която да премахне старите идеи за етер, за енергийни полета, за невидими сили, които не могат да бъдат монополизирани, защото етерът означаваше свобода, а свободата е опасна за онези, които искат контрол. Етерът беше концепция, която предполага, че енергията е навсякъде, че пространството е живо, че човекът може да взаимодейства с невидими сили, които не принадлежат на никого, а когато енергията е свободна, властта е слаба. Затова етерът трябваше да бъде унищожен, заличен, осмян, изхвърлен от науката, а за да се случи това, беше нужен нов герой, нов гений, нов пророк, който да бъде издигнат като абсолютен авторитет, така че всяка негова дума да се превърне в закон. Айнщайн беше идеален за тази роля, защото беше удобен, податлив, медиен, лесен за митологизиране, а когато един човек бъде превърнат в мит, той престава да бъде учен и се превръща в инструмент. Те го нарекоха „лудия гений“, защото лудостта създава мистичност, а мистичността създава неприкосновеност, а неприкосновеността създава догма, която никой не смее да постави под съмнение. Те го издигнаха като човек, който „опровергава етерa“, защото това беше целта — да се премахне всяка идея за свободна енергия, за невидими полета, за природни сили, които не могат да бъдат контролирани от корпорации, банки и индустрии. Те създадоха образа му чрез медии, чрез книги, чрез университети, чрез награди, чрез институции, които бяха под техен контрол, защото когато контролираш науката, контролираш бъдещето, а когато контролираш бъдещето, контролираш света. Те превърнаха теорията на относителността в новата религия на модерната епоха, религия, която премахва етерa, премахва невидимите сили, премахва идеята за свободна енергия, премахва възможността човек да разбере истинската природа на пространството, защото истинската природа на пространството е опасна за онези, които искат да монополизират енергията. Те създадоха свят, в който етерът беше осмян като „псевдонаука“, въпреки че най-големите умове преди Айнщайн го приемаха като фундаментална част от реалността, защото етерът означаваше, че енергията е навсякъде, а когато енергията е навсякъде, тя не може да бъде продавана. Те имаха нужда от наука, която да оправдае индустриалния модел, който се основава на контролирани източници на енергия — нефт, газ, електричество, ядрена енергия — всички те монополизирани от същите структури, които издигнаха Айнщайн.Те имаха нужда от теория, която да премахне идеята за свободна енергия, защото свободната енергия означаваше край на техния контрол. Те имаха нужда от гений, който да бъде издигнат като абсолютен авторитет, така че всяка алтернативна идея да бъде осмяна, унищожена, забранена, изхвърлена от научния дискурс. Те имаха нужда от лице, което да бъде поставено върху кориците на списания, върху стените на университети, върху учебници, върху научни институции, защото когато човек види лице, той спира да мисли за структурата зад него. Те имаха нужда от мит, който да бъде толкова силен, че да замени истината, защото истината е опасна за властта, а митът е удобен. Те създадоха Айнщайн като символ на модерната наука, но модерната наука не беше създадена, за да търси истина, а за да поддържа система, която контролира енергията, ресурсите, технологиите и бъдещето. Те използваха образа му, за да премахнат етерa, защото етерът означаваше, че човекът може да разбере реалността без посредници, а посредниците са онези, които управляват света. Те създадоха свят, в който хората вярват, че Айнщайн е най-големият ум на всички времена, въпреки че много от идеите му бяха непълни, противоречиви или изкуствено издигнати, защото целта не беше истина, а контрол. Те създадоха свят, в който науката е религия, а учените са жреци, които не могат да бъдат поставени под съмнение, защото съмнението е опасно за системата. Те създадоха свят, в който етерът е забранена дума, а свободната енергия е табу, защото табуто е инструмент за контрол. Те създадоха свят, в който човекът вярва, че пространството е празно, въпреки че пространството е живо, динамично, енергийно, а тази истина е опасна за онези, които искат да монополизират енергията. Те създадоха свят, в който Айнщайн е гений, а етерът е глупост, защото така им е удобно, така им е полезно, така им е необходимо, за да поддържат властта си. Истината е, че науката беше пренаписана, а Айнщайн беше инструмент, а етерът беше жертва, а светът беше променен така, че да служи на онези, които управляват енергията, а енергията е власт. Истината е, че когато контролираш науката, контролираш бъдещето, а когато контролираш бъдещето, контролираш света.