ПОДЗЕМНИЯТ СВЯТ СЕ УПРАВЛЯВА ОТ СВРЪХРАЗУМ

„Подземният свят се управлява от свръхразум.“ Какво казал един тибетски монах, когато го посетил? В началото на 20-ти век е живяла забележителна жена от Англия – Маргарет Мур. Тя била очарована от езотеричните учения, окултизма и практикувала спиритуалистични сеанси. Вярно, не за широката публика, а за себе си. В резултат на тези сеанси тя твърди, че е общувала със средновековни алхимици, видни изобретатели, естествени учени и дори древни философи. Естествено, когато водите диалог с такива невероятни личности, неминуемо ще научите нещо интересно. Освен тях, жената е избрала да разговаря с пътешественици, пионери и хора, които са споделяли истории за своите невероятни пътешествия, но малцина са ги слушали. По време на един от продължителните си спиритуалистични сеанси, Маргарет Мур общувала със средновековен тибетски духовен учител на име Драгпа. В Тибет се смята, че той е първият човек, който успешно е посетил подземния свят и се е върнал. Според тибетските вярвания, човек може да премине през проходите във вътрешната част на Земята, но само като отдели духа си от физическото тяло. Първо, човек трябва да влезе с енергийната си част и ако стражите го позволят, тогава тялото ще го последва. Драгпа се ползвал с авторитет сред учениците си и един от тях попитал учителя си защо не пътува до други светове, след като със сигурност там ще има ученици, твърде нетърпеливи да придобият знания. Учителят се обидил от тези думи. Той замълчал и помолил началниците си за благословия за пътуването си до подземния свят. Драгпа тръгнал по непознат маршрут, който сам си бил начертал. Е, не точно. Неговият водач била малка червеникава светлинка. Тя многократно го спасявала по време на опасното му пътешествие от животни, различни природни бедствия и други неща. Драгпа се чувствал в безопасност с нея. Между другото, според тибетската легенда, той получил пътеводната светлина от един от тибетските старейшини в пещерата на мъдреците, която е забранена за повечето духовни учители. За него било направено изключение, тъй като решил да рискува всичко, включително живота си, за мисионерска работа в подземния свят. Духовният учител стигнал до портите към подземния свят. Никой никога нямало да може да ги види без помощта на пазителите, които ги пазели. Благодарение на червената пътеводна светлина, пазителите осъзнали, че Драгпа е дошъл специално за тях. За да изпита духа, той трябвало да напусне тялото си. Учителят от Тибет седнал и започнал да медитира. След известно време той почувства лекота и с астралното си тяло видя светещ проход, отвъд който започваше коридор. С твърда увереност в успешното си преминаване, той тръгна по него. Без да трепне, мъжът измина цялата дължина на коридора и се озова от другата страна. В този момент пазителите – ярко бели, оранжеви и червени същества – пренесоха физическото му тяло и Драгпа се върна благополучно в него. В дълбините на Земята се крие удивителен свят. Този свят си имаше собствено слънце, но светлината му не беше жълта, а леденобяла. Нямаше дървета наоколо, заменени от огромни гъби или нещо подобно. Светещи торбички, или семена, или спори, висяха от масивните структури. Те се свиваха и разширяваха, нещо светеше вътре в тях. Там беше много влажно и трудно се дишаше. Драгпа наричаше този свят светът на гъбите. Те растяха навсякъде: по скалите, по земята, огромни, с размерите на нашите дървета, и мънички. Някои от тях се пукаха и пукаха, други бяха познати, а имаше и такива, които не приличаха на нищо в нашия свят. Мъжът тръгнал в търсене на някой интелигентен, но не успял да срещне нито една жива душа. Пионерът се опитал да ходи много внимателно, като избягвал да стъпва върху гъбите, сякаш знаел, че това може да свърши зле.И все пак, колкото и внимателно да се опитвал да стъпва, една от малките светещи гъби, наподобяваща прозрачна тенджера, пълна със синкава течност, се повредила. В този момент всичко около него започнало да шумоли, да променя цветовете си и да издава неприятни звуци. Драгпа не се страхуваше; той се опитваше да наблюдава всичко, което се случваше. Накрая, глас му проговори. Не можеше да бъде класифициран като мъжки или женски; идваше едновременно от всички посоки, сякаш говореше не на отделен организъм, а на целия свят около него. Духовният наставник беше информиран, че този свят се състои от уникална, крехка, хармонична структура, в която всеки организъм играе жизненоважна роля. Като повреди гъбата, човекът наруши тази хармония и сега щеше да трябва да възстанови баланса на целия свят. Тибетският монах обяснил също, че очевидно в този свят всички същества са подчинени на един единствен разум. Те мислят и живеят колективно. Драгпа искал да предаде ученията си на разума на подземния свят, но това демонстрирало такова ниво на знание, че тибетският учител осъзнал, че общува с някакъв вид свръхразум, който не се нуждае от обучение. В резултат на това Драгпа благополучно напуснал подземния свят и се върнал в Тибет. Той казал на всички, че хората са примитивни и неподготвени за срещата с това, което живее там. Това е историята, която Маргарет Мур разказва след сеанс, по време на който твърди, че е общувала със самия Драгпа. Интересното е, че информацията, която е получила, корелира с тибетските традиции. Науката не потвърждава съществуването на подземен свят, затова тя се опитва да избягва да засяга темата, за да не обиди тибетците, които почитат пионерa.