ВСИЧКО Е ЛЪЖА: ШЕРИФЪТ НЕ ПОВЯРВАЛ НА ИНДИАНЦИТЕ И СЕ НАСОЧИЛ КЪМ БЛАТАТА НА ЛУИЗИАНА 

Всичко е лъжа, казвали индианците, когато наблюдавали как европейците пристигат, променят земята, пренаписват историята и обявяват себе си за единствените носители на истина, цивилизация и ред, и тази фраза не била просто философска метафора, а предупреждение към онези, които отказвали да слушат, защото истината според тях не се намирала в книгите, законите или думите на шерифите, а в самата земя, в блатата, в духовете, в онова, което живеело там много преди англосаксонците да стъпят на континента. Преди пристигането на европейците, първо конкистадорите, а след това англосаксонците, американските територии принадлежали на коренното население на Америка, което имало свои конфликти, войни и схватки, но никога не стигало до пълно унищожение на народи, до загуба на културно наследство или до асимилация, която да заличи идентичността им, и стотици народи от Северна и Южна Америка преживели тези трудности, макар много да не успели. Когато британците се заселили в Америка, те веднага определили статута на коренното население като диваци без права, а по-късно започнали да правят отстъпки на онези, които били държани като слуги, и постепенно, в някои щати, започнали да се отнасят към индианците почти като към човешки същества, но това „почти“ било най-голямата лъжа, защото истинското уважение така и не дошло. В средата на XIX век шериф Роналд Бърч живеел в Луизиана, където под негов контрол се намирал организиран резерват, в който индианците били принудени да живеят в потискащо съществуване, откъснати от нормалния живот, с който били свикнали, и макар да копнеели за свободата си, били принудени да приемат реалността, наложена им от новите господари. Понякога Роналд разговарял с тях, но никога не ги слушал истински, а един ден, когато стар индианец научил, че американците планират да пресушат едно от блатата и да построят фабрика, той заговорил, или за да уплаши, или за да предупреди, за могъщо същество, живеещо в тези райони, за обитател на блатото, който бил приятел на индианците преди англосаксонското нашествие и който не търпял чужденци, и според стареца дори цял отряд войници да бъде изпратен там, никой нямало да се върне, защото само местните можели да преговарят с него. Бърч не харесал тези речи и изпратил стария човек на тежък труд въпреки възрастта му, защото за шерифа думите му били лъжа, суеверие, глупост, а междувременно различни специалисти започнали да посещават блатото, но мнозина от тях никога не се върнали, докато други, избягали в паника, разказвали за огромно чудовище, създадено от блатна слуз, лози, мъх, кал, водорасли и пръст, което нападало групи непознати, изниквало внезапно от тресавището и било неуязвимо за куршуми, динамит и всякакви средства, а опитите да му противодействат само го разгневявали още повече. Роналд Бърч бил подложен на натиск от съвет на бизнесмени, които се нуждаели от земята за фабрика, защото в Съединените щати парите били цар и който ги притежавал диктувал решенията, а репутацията и кариерата на шерифа били заложени на карта, затова той поискал помощ от армията, но в молбата си споменал само огромния брой крокодили и уж голямата бандитска сила, която пречела на започването на работата, защото знаел, че никой от висшестоящите не би повярвал на истории за чудовище, разпространявани от индианците.Молбата му била частично удовлетворена и му бил назначен гарнизон от 40 обучени стрелци и отряд ловци, на които било обещано голямо количество крокодилски кожи, ако изпълнят мисията, а Бърч лично ръководел операцията по премахване на пречките пред строителството. След като стигнали до блатата, контингентът се разделил на три отряда, два от които се приближавали отзад с лодки, докато отрядът на Бърч настъпвал челно, и макар да срещнали няколко крокодила, те били малко, но в един момент от блатистата кал близо до лодките започнали да се издигат огромни мехурчета, сякаш някой издишвал огромно количество въздух под тях, и тогава се появило съществото. Няколко лодки били незабавно преобърнати, включително тази на шерифа, а двата други отряда пристигнали от фланговете в отговор на виковете, но не успели да променят резултата, и само осем мъже, включително Роналд, излезли от блатата на Луизиана, а шерифът подал оставка след това, на което станал свидетел, и описанието му на случилото се станало основа за една от легендите на Луизиана, но мнозина смятат, че не е измислица, защото последвал още по-голям опит, включващ различни хора, и той също завършил с неуспех. Заводът никога не бил построен и блатото останало неотводнено и до днес, обявено за специално защитена зона, но дори природозащитниците го избягвали, а след премахването на индианските резервати местните се завърнали в покрайнините на блатото и живеят там и днес, може би приети от духа на блатото, или може би просто знаещи как да не взаимодействат с него, никога не навлизайки в дивата природа, и макар голяма част от индианския фолклор да е загубена поради европейската експанзия, легендите продължават да живеят, защото някои истини не могат да бъдат унищожени, а всичко останало е лъжа.